Не е гот някак си - на цирковете забраниха да дресират лъвове и тигри, за да не им накърнявали достойнството, а нас още ни забавляват с това животно - реформата. Рядък екземпляр, според мен никой все още не го е виждал, но всички говорят за него. Някои твърдят, че можела да скача през обръч, други - че по команда заставала на задни лапи.

Колко лапи има реформата - никой не знае. Може би - само задни, може би - пълен комплект, а някои твърдят, че имала страшно много, затова се препъвала, докато ходи - като стоножките, които все си застъпват по пет-шест от крачетата едновременно.

Сигурно и тя нещо си е застъпила, затова хич не върви - ни напред, ни назад.

А може пък и да върви нанякъде, знае ли човек - като никак не се вижда! Или, още по-зле, да е използвала невидимостта си, за да се изсули покрай нас без да я усетим!

Май това ще да е най-вярното - минала е, а ние сме я проспали!

Има и симптоми - ето, навремето за да влезем в болницата, се налагаше да си носим чаршафите, сега - трябва да си водим и лекаря.

Когато се явявахме на изпит, пъхахме по джобовете пищови, сега - няма нужда, квесторите раздават отговорите.

Когато хванехме джебчия, си го биехме най-граждански безотговорно, сега - от една страна, неговата полиция го пази, а от друга, нашата полиция също ни пази - да не би възмутеният джебчия да ни отвърти един заради това, че му пречим да се реализира творчески, и така двете заедно се стараят да не допускат граждански ексцесии.

Когато ни беше скучно и тъпо, се напивахме и се сбивахме, сега - първо се сбиваме, после промиваме натъртеното външно и вътрешно.

Когато ни трябваха пари - отивахме в банката. Сега - направо си отваряме банка.

Когато ни трябваше справедливост, отивахме в съда. Сега - отиваме при съдията. Някои - при прокурора. Трети - и при двамата поотделно. Пък съвременните комуникации така се изпедепцаха, че може и изобщо да не си прави труда да се разкарва човек, а да се разбере дистанционно и виртуално.

Има видима промяна в тоя живот, каквото и да ми говорите!

Единствената недореформирана сфера остана футболното ни първенство. Малката промяна е, че за да не се млатят феновете с изкъртени дъски от пейките по стадионите, замениха дървенията с пластмасови седалки - като в трамваите. Но няма власт над онази глава, която е решила да спука другата - и с пластмасовите се пердашат, колкото и да са неудобни. Спортните репортажи приключват със статистики - еди-колко си голове, толкова процента владеене на топката, толкова пробягани, проходени и пролазени километра по терена и - четири-петстотин счупени седалки.

Дето се вика - те ги слагат, ние ги трошим.

А реформата е проста като Колумбовото яйце. Спомнете си как навремето се пердашехме с чадърите по трибуните - някой се сети и ги забрани, а пред входовете веднага се явиха мушмороци да ни пробутват дъждобранчета.

Същата работа може да се направи и със седалките - стадионите да си станат правостоящи, а желаещите да могат да си купят седалка на влизане. И - като си е тяхна - да си правят с нея каквото си щат - кеф ти - да се биеш с нея, кеф ти - да си я палиш, кеф ти - да я запокитиш по съдията - твоя си е, никой нищо не може да ти каже!

Българинът е странно животно - досущ като реформата му. Никой не може да каже колко са му лапите и колко му е акълът, но своя собственост няма да потроши.

И ще настъпи ред и тишина над стадионите, а след това - и над все по-реформираната ни страна. Не като сега, когато след като потроши някой стадион, агитката изведнъж решава, че се е пропила от патриотични чувства и тръгва да троши други глави и села, дето даже си нямат стадион за бастисване.