Агенция Бюро за финансово разузнаване е поискала от Висшия адвокатски съвет становище за поправките в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Предложението е адвокатите, които с тези поправки ще се задължат да дават информация за съмнителните си клиенти, да го правят с доклади до съвета, а после той да преценява нужно ли е да уведомява бюрото при съмнения за изпиране на пари. Това съобщи пред бюджетната комисия на парламента шефът на бюрото Васил Киров при представянето на поправките за първо четене.

"Целта ни е да не нарушим независимостта на третата власт, но още чакаме адвокатският съвет да отговори", каза той.

След като се поправи законът, адвокатите няма да са задължени да издават клиентите си, които обслужват по време на процес, а само такива, които са се обърнали към тях за консултация, уточниха вносителите на закона.

Агенцията няма да има техническа готовност до края на годината да започне да обработва информация за хората, които правят транзакции, надвишаващи 30 000 лв., каза още Киров. С промените в закона се иска бюрото да започне да разследва всички сделки над тази стойност. Досега се проверяваха сделки, за които има съмнение, че са с цел пране на пари. Киров поиска от депутатите да отсрочат мярката поне до 1 януари 2004 г., за да има време да се създаде организация.

Над 30 ведомства и организации в България ще са длъжни да докладват за такива преводи. Банките, финансовите къщи и обменните бюра се задължават да докладват и за преводи над 10 000 лв. Според депутатите от бюджетната комисия финансовото разузнаване няма да има възможност да обработва толкова много информация. Освен това от организациите се иска да докладват и за съмнения, че няколко по-малки превода биха довели до транзакция от 30 000 лв. или 10 000 лв.

Според Веселин Черкезов от ОДС авторите на поправките са забравили да въведат европейска директива, която изисква всеки клиент на казино, купил чипове за над 1000 евро, да бъде идентифициран. Киров обаче заяви, че у нас се идентифицират всички клиенти на казината.



ЕДНО КЪМ ЕДНО



Около 80%, а в някои случаи и до 90% от информацията за съмнителни сделки, които биха довели до изпиране на пари, идват от банкови институции. Така е у нас в момента, така е и в страните от Европейския съюз, посочи Васил Киров. Начините за събиране на информация от други институции ще се уточняват тепърва със съответните регулаторни органи, каза шефът на финансовите разузнавачи.