Така не ме е било срам, откакто жена ми ме хвана да чета поезия. А сега - с празни ръце при комшията. Гледах си върховете на обувките, особено на едната:

- Извинявай, комши, обаче някой се е обадил, че има бомба на пазара! Полицаи бяха опънали кордон около него, а между сергиите ходеха антибомбаджии и оглеждаха къде са най-евтини доматите!

Той за миг се поколеба дали да не хлопне вратата, но сигурно си спомни, че някога е бил човек, пък и аз предвидливо бях поставил крака си в рамката. Комшията се отдръпна:

- Влизай!

Седнахме в кухнята.

- И сега какво, без мезе?... - гласът ми секна.

На него скулите му мърдаха, челото му се браздеше, но откъм глас бе бетон:

- Ще пием с дюлгерско мезе!

- Чешмяна вода? Нима се изчерпаха разумните алтернативи?!

- Граничните ситуации понякога изискват отчаяни решения! - той усети, че му пролича вишото и добави още по-сурово: - Нихната!

Комшията стана, взе две чаши и отиде при мивката. Завъртя крана, но нищо - само от недрата на тръбата долетя подигравателно гъргорене. Спогледахме се за миг окаменели, после се задействахме - аз се хванах с две ръце за главата, а той завика:

- Пенке! Защо няма вода?!

В кухнята надникна жена с вид на ефективно наказание:

- Спрели са я! Някой се е обадил, че във водопровода има бомба! Ще жулите на сухо! - в гласа й разпознах нашенския аналог на радост, който световните светила в психоанализата наричат... не помня как.

И тя добави злорадо:

- Компетентните органи изясняват случая.

Комшийката се оттегли в спалнята да изучава чуждия опит в сериала "Чудовищни съпруги". Прекръстих се след нея, а комшията, който още на петнайстата година от съвместния им живот бе получил имунитет, вдигна ноктест показалец:

- По телевизията ще кажат всичко!

Той грабна увито в найлон дистанционно и включи телевизора върху хладилника - - появи се надпис "Поради бомбена заплаха преустановяваме програмата за неопределено време".

- Радиото! - казах. - Те и във война могат да предават!

Той кимна, направи нужното. Чу се обработения с мека гюдерия глас на диктор:

- Поради бомбена заплаха...

Комшията веднага изключи радиото. Пак се спогледахме, после пак се задействахме: аз пак се хванах с две ръце за главата, а той прояви творчество - надвеси се през прозореца, завъртя глава насам-натам и явно фиксира някого, защото извика:

- Ей, комши! Какво е това чудо, бе?!

Не чух отговора, но знаех, че моят човек ще ми го предаде, колкото и да е нараняващ. Зачудих се дали да не си запуша ушите, но бе вече късно - той се обърна и каза:

- Някой се е обадил, че има бомба в държавата! Компетентните органи на всички нива работят по сигнала.

Въздъхнах така, че комшията веднага извади шишето от уиски, в което държеше тройно препеченото окончателно решение. Сипа. Отляхме по малко, пихме.

- Хубава държава беше... - казах.

- Спокойно, нали се работи по сигнала. Пък и сигурно бомба няма, нали ги знаеш тия обаждания.

Пак въздъхнах, не че ми беше харесало първия път, просто отвътре ми напираше със страшна сила:

- Не ме е страх от бомбата. От работата на компетентните органи на всички нива ме е страх!

В кухнята надникна комшийката:

- Спрели са телевизията...

С комшията кимнахме като роботизирана двуглава ламя. Тя си взе чаша, седна при нас. Комшията й сипа. Граничните ситуации понякога изискват отчаяни решения...