Вторият български сумист във висшата японска дивизия "макуучи" - Даниел Иванов-Аоияма, се прибра в родния Елхово след турнира в Токио, на който завърши с положителен баланс 9 победи и 6 загуби. Това ще го изкачи в йерархията, в която той бе с ранг 6-и маегашира. Преди надпреварата в Нагоя от 12 юли Иванов си бе в родния град и там даде интервю за местното издание ElhovoNews.info.



28-годишният гигант (192 см, 193 кг) разказа за началото на пътя си в сумото, който започва от 2004 г.

"От 11-годишен тренирах борба в Елхово, на 13 вече бях в ЦСКА. През 2004 г. ме поканиха да участвам на световно първенство по сумо за юноши и се запалих. Две години по-късно вече влязох в НСА с профил сумо. През 2007 г. Калоян Махлянов си беше дошъл в България и ми казаха да отида да се срещна с него. Той ме хареса и ми предложи да отида с него в Япония, да видя какви са условията. И така започнах."

Даниел заминал през 2009 г. и срещнал много трудности, най-вече от битов характер, а и заради огромните различия в манталитета. В школата той спял с 25 души в едно помещение, както и другите чираци сумисти бил длъжен да прислужва на големите.

"Влизаш в школа и ти казват: "От днес ти си тук!" Режимът е строг, не знаеш да говориш на японски, как тренират. И почваш да се учиш. Като дете - разкрива Аоияма. - Той, режимът и до ден днешен е строг, но се свиква. Сега вече ми отпадна чистене, готвене, пране. Вече имам четирима помощници за тези неща и не живея в школата. От шест месеца съм на квартира. С храната свикнах, с начина на живот - донякъде. Но японците са много подредени - всичко там се прави по часовник и под конец - и това не важи само за спортистите. Целият им живот е такъв. А и японците не са като нас гостоприемни, напротив - даже хич не са гостоприемни."

Българският сумист разказва още, че прическата "чочаги", с която е длъжен да ходи всеки ден, отнема 15 минути. А тази за схватките - "ойчо", която изобразява нещо като слънцето, отнема 40 минути. "Правят ги фризьорите в школата всеки ден. Те са трима. Първата отнема 15-20 минути, а за ойчо отиват 40", пояснява Иванов.

Той разкрива и любимата си хватка - "ошидаши", избутване с две ръце на противника извън дохиото. Разказва също и за суеверията.

"Много съм суеверен, да. Например, когато победя, спомням си какво съм ял този ден и на другия отново ям същото. И така продължавам, докато имам победи - обяснява българинът. - Бях много нахъсан за победа в първата си схватка. Помня я, беше срещу монголец и победих. Победих в първите три срещи. За 18 турнира успях да стигна до ранг комусуби. Казаха ми, че съм седмият, който успява да го направи. А Калоян Махлянов за 18 турнира стана озеки, което е вторият по сила ранг. Калоян много ми помогна в началото, продължаваме да сме много близки. Даже сега, след като той прекрати кариерата и стана треньор, има повече свободно време. А и аз нали вече живея самостоятелно и се събираме."

Впрочем и Аоияма вече има предложение да стане треньор по сумо в Япония. Но все още се колебае.

"От моя клуб ми предложиха, но когато стана треньор, трябва да се откажа от българското си гражданство - да стана японец. Затова го обмислям, трудно ми е да реша - обяснява Иванов. - Този шанс се предлага няколко години преди края на кариерата на сумиста. Но аз имам още да вървя по стълбичката, по която се изкачвам. Няма възрастова граница, здрав съм и се чувствам добре. Дай боже, да се боря още дълги години. Мечтата ми е да победя най-добрия - йокозуна Хакухо, и ще се постарая да го направя до края на годината. Има още три турнира."