"24 часа" вчера най-яко е претворил царския призив: Да гледаме на положителното! И най-наивно го търси там, където най-трудно би могло да го има. Положителното вчера изпъква в двама герои на нашето време - Абрашев и Филчев.

"Пешките атакуват Абрашев", разкрива професор, който бил дългогодишен изследовател на творчеството му. Да не би Абрашев да е писал колкото Чайковски? Само го упрекнаха, че в освирканата 10-минутна увертюра е краднал от Чайковски и Шостакович. Мили невежи! Проф. Карапетров да ви открехне, че самият Чайковски нескрито се е повлиява от Бизе в I част от Патетичната си симфония! Да не се заяждаме, но все пак симфонията на Чайковски не е 10 минути? Да закрием темата "Абрашев" патетично и положително по Карапетров:

"Абрашев е фигура - а на шахматната дъска атакуват именно фигурите. Пешките превземат цариците и царете. Какво падение на нравите и критериите!"

Анджак, професоре. Тъй направи Абрашев с царя.

В този положителен вестник някакъв невролог и психографолог пише съчинение на тема "Филчев, какъвто го видях".

"Кроткият образ не е маска" заключава лекарят, разсъждавайки над телевизионната психомоторика на главния прокурор: "В негодуващите му сини очи се четеше бунтът на набедения човек, който се противи на опитите да му се пришият всевъзможни грехове. Очите на главния прокурор бяха напълно честни. Зрителите видяха един "кротък Филчев", който се възмущава от опитите да му се припишат какви ли не деяния". Какъв поетичен талант у един невролог... Ако можеше да повлияе на зрителя-поет Сугарев. Той, като гледа Филчев в неделя, видя точно обратното. Най-добре е главният прокурор да не изчезва пак за 4 години от публичния взор. Добре е публиката да го държи под око. Има ли поука? Да я каже патилият Бойко: с всичко, което в България е независимо, става така... (лошо). Аз не говоря неистини. Нищо че понякога някои точно затова ми се сърдят. ("Труд")