Когато хубава, дебела жена реже салата, а ракията в камерата е студена като обеца на ухото на ескимос, последното, което ти иде да извикаш, е "О, миг, поспри!" Напротив, пришпорваш мига по-бързо да дотича до... И точно в този момент на вратата да вземе да се позвъни. Отидох да видя кой е.

На стълбището стоеше комшията отгоре, един такъв никакъв и се оглежда.

- Какво има, комши? - питам го нетърпеливо.

- Ще ти кажа! - отговаря по заешки треперливо - Да влезем вътре!

Не мръднах ни на чехъл разстояние, разбира се.

- Защо да влезем вътре, комши?

Той поглежда към стълбите за към горния етаж, свива уши и пак ломоти:

- Я да влезем и ще ти кажа!

Стоях като въпросителна с анцуг и рунтави вежди. Той каза:

- Бежанец съм, комши, да ме приемеш!

Изпънах плещи и паласки, та през вратата не пиле, ами сомалийски комар да не може да прехвръкне:

- Съжалявам, но жената тъкмо изми пода, не можеш да влезеш!

Той изненадан впи в мен очи, пълни с обидената болка на Прометей, когото орелът наместо по черния дроб е клъвнал по по-деликатно място.

- Комши! Българино! - промълви той и продължи по-разпалено. - Ти пускаш прахосмукачката във вторник! Къпеш се в събота! Пералнята и флекса пускаш в неделя! А жена ти мие пода в сряда!

- А ти не си бежанец! - контрирах го. - Живееш на горния етаж в собствен апартамент!

Той кротна, май се зачуди дали да не коленичи на черджето пред вратата, но само каза:

- Жената ме натири! Било е по-страшно от война и от проточила се ромска сватба! - през челото му като през гранична бразда пребягаха бръчки. - Борил съм се с мечка на панаир, но беше вързана с верига! Бил съм очи в очи с Годзила, но беше на екрана на телевизора! А тук...

Гласът му секна, погледът угасна:

- Приеми ме, комши, не знаеш какво е да си бежанец!

- Ама как ще те приема теб за бежанец?! През ден ми тръскаш килима на главата, сега ще си ми бежанец! От горния етаж! Абсурд!

- Ти какъв искаш, сенегалец ли? - нападна ме пак той.

Веднага контрирах:

- Как ще дойде тук сенегалец?

- С лодка!

- Насред твърдината на българщината "Люлин - 19"?!

Той заговори убедено:

- Тръгва от африканския бряг, пресича Средиземно море, под прикритието на нощта преминава Босфора, по Дунава се качва до към Видин, оттам нагоре по Искъра и докато се усетиш, някоя безлунна нощ лодката, натъпкана със сенегалци, ще акостира пред входа ни!

Обмислих думите му, хапейки левия си мустак. Той ме гледаше с надежда. Казах му:

- Не става! Няма как да минат тунела за "Люлин"!

И се опитах да хлопна вратата под носа му. Добре, обаче той се възползва от дръпването ми навътре, направи класически футболен шпагат като по учебник и я подпря с крак. Докато мигна, и тялото му бе там.

- Комши, България цяла сега тебе гледа! - извика той. - Приеми ме за бежанец!

Сетне добави полугласно:

- Сигурно ще дават пари за тая работа!

Не на мен тези!

- У нас по-скоро ще взимат пари! Не!

"Салатата е готова!" чу се гласът на жена ми откъм търбуха на апартамента. Олигавих се като кучето на Павлов в месарница.

- Ще влезеш ли да пием по ракия? - попитах го делово и добавих. - Като съсед, не като бежанец!

- Ще вляза - горчиво каза той и добави някак класически: - Готов си да ме поиш, но да се погрижиш за мен - никога!

Не реагирах на провокацията. Влезе, напоих го.