"Колко си пораснал!", е обичайното обръщение, което чува всяко дете, когато в семейството му гостуват роднини. Едно изречение, което обикновено прави родителите горди, но понякога може да им създаде и главоболия. Това е така, защото някои деца прекалено бързо достигат висок ръст, а други изостават в развитието. 5% от всички деца имат нарушения по отношение на растежа.

"Всички родители искат децата им да растат нормално, тъй като това се смята за отражение на добро здравословно състояние. Оценката им е правилна, защото това изиграва важна роля в живота на детето на по-късен етап от развитието му независимо дали е малко или голямо и това каква форма има тялото му. Изследвания сочат, че по-високите печелят повече, а дебелите проявяват недостатъци в бизнеса", казва професор Урс Айхолцер, ръководител на Ендокринологичния център за деца в Цюрих.

Според професора през годините средният ръст на човека се е променил, вървейки нагоре. Така например той обяснява, че в момента хората са с почти една глава по-високи от хората в Средновековието. По думите му обаче съществуващата тенденция всяко поколение да надминава ръста на предходното приключи. В момента средната височината на мъжа от Централна Европа



е около 1.78 м, а на жената - 1.65 м



За да разпознаят дали е налице смущение в растежа на детето си и да са сигурни в това, родителите трябва да правят измервания на ръста му. "Всяко дете би трябвало веднъж годишно да бъде измерено точно. Датите трябва да се нанесат на крива на растежа от лекар. Същото важи и за теглото. На кривите се вижда ясно дали бебето, малкото дете, ученикът или младежът се развиват здрави. Недостатъчният ръст или прекомерното развитие на тялото могат да са първият знак за хронично заболяване", обяснява професор Айхолцер. Родителите също могат да измерват височината на децата си и вкъщи по известния на всички начин - изправяне на детето до стена или каса на врата и поставяне на книга върху главата му, чийто долен край се маркира с молив.

Нормално децата растат между 5 и 6 см годишно. След раждането и по време на пубертета е ясно, че е с повече. Бързото израстване в пубертета обаче не се случва на една и съща възраст при всички деца. Има ранно и късно съзряване. Късноразвиващото се дете може дълго време да е едно от най-ниските, но по-късно в пубертета може дори да задмине останалите деца в клас.

Съществува практическо правило, според което може да се предвиди колко висок човек ще порасне едно дете. То гласи, че ръстът е равен на сбора от височините на майката и бащата, разделен на 2. След това за момичетата се приспадат 6.5 см, а за момчетата се добавят 6.5 см.

Кога едно дете е прекалено високо или прекалено ниско, професорът обяснява по следния начин: "Ако се нанесат размерите на едно дете в крива на растежа до тази на други деца, може да се види колко е голямо в сравнение с връстниците си. Ако то принадлежи към три процента от най-големите деца, се говори за висок ръст, а ако принадлежи към три процента от най-малките - за нисък ръст." Важно е да се знае, че детето между две и дванадесет години остава на кривата в същия растежен канал. Това означава, че когато първоначално се числи към средно високите деца, а по време на пубертета ръстът му скача още, е индикация за проблем.



Ниският ръст сам по себе си не е проблем



"Когато и двамата родители са ниски, ниският ръст е фамилна обремененост. Не съществува ефективно лечение за подобряване на окончателния размер на една дъщеря например, чиято майка е с размер 1.49 м и баща - 1.60 м ", допълва още той.

Неприятно е, когато родителите виждат, че децата им страдат от ниския си или висок ръст. Това се случва обикновено още на около седем години, когато малките момчета често не се вземат насериозно и ръстът им се счита за недостатък в спорта. Същото важи и за момичетата, когато започнат да стърчат над съученичките си.

Според професор Мартин Вабич от немското общество за детска ендокринология и диабетология ръстът не се определя от това дали едно дете яде много или не. "Когато децата се хранят много, не означава, че стават непременно по-високи. Тъй като живеем в богато на храна време, съветът да се яде повече, за да се расте, не помага. При нас идват деца, които ядат много, но са само дебели."

Когато родителите са силно обезпокоени от ръста на детето си, те непременно трябва да се обърнат към педиатър. Той може да види набиващите се на очи стойности на растежа и да разгадае резултатите от подозрителните лабораторни изследвания, които сочат за нарушение в растежа, и да насочи родителите към детски ендокринолог.

"Понякога причината децата просто да спрат да растат може да се крие в хронично заболяване като бъбречно нарушение или чревно заболяване. Може да има хормонално разстройство, слабо активна щитовидна жлеза или ако хипофизата отделя твърде малко хормон на растежа. В допълнение, има генетични заболявания като синдром на Търнър", обяснява професор Айхолцер. Интересното при този синдром е, че засяга само жените. При тях функционираща X хромозома липсва. Ако това не се лекува, те достигат височина само около 1.45 м. Но при своевременна терапия могат да водят съвсем нормален живот като възрастни. Те обаче не могат да имат собствени деца.

На растежа могат да повлияят и някои медикаменти. "Кортикостероиди, които се използват за лечение на астма във високи дози, могат да забавят растежа. Затова лекарят трябва да е много внимателен и при юношите да предписва най-малката необходима доза от препарата", обяснява проф. Айхолцер.

"Ако е налице разстройство в растежа, причина за което е точно доказан дефицит на растежен хормон, се налага хормонално лечение", допълва проф. Вабич.