Радио "Фокус": Само за няколко седмици етническите общности на българи и роми, иначе живеещи в разбирателство, на две места в страната стигнаха до сблъсъци... Елементарният повод за двете саморазправи, в които се стигна и до ранени хора и на двете места, беше силната музика на ромите и края на търпимостта на българите. Къде обаче се коренят действителните причини за тези сблъсъци? Как пламнаха от обикновена разпра и кой има полза от тях? Отговорите търсим в разговор с депутата от ГЕРБ Методи Андреев. Добро утро, г-н Андреев... Беззаконие и неравнопоставеност са най-често повтаряните думи в последните дни особено, когато говорим за ромските общности и сблъсъците, а конфликтът се определя като етнически, криминален или политически. Какъв е той според вас и къде се крият първопричините за него?

Методи Андреев, ГЕРБ (бивш седесар и началник на досиетата): Категорично съм съгласен, че конфликтът не е на етническа основа. Според мен това нещо се случва, защото българите вече не могат да живеят и не искат да живеят в държава, в която има явна неравнопоставеност между групите от населението. За едните да важат законите, а за другите - законите не важат. Единствено спазването на закона за всички български граждани може да доведе до избягване на подобни конфронтации и до усложняване на отношенията в тези места, където живеят българи и роми. Това е моето дълбоко убеждение. Нещо повече, вчера бях на среща с избиратели в Община Раковски. Трябва да ви кажа, че общината е бомба, която цъка заради липсата на защита на продукцията на селскостопанските производители. Повечето от вашите слушатели знаят, че голяма част от селскостопанските производители теглят кредити и участват в европейски програми, заложили са си част от имуществото и е много неприятно роми, необезпокоявани от никого, без да бъдат контролирани от каквато и да е полиция или кмет, отиват и крадат вечерно време, в тъмната част на денонощието, обират продукцията на тези хора. Там беше изразена крайна нетърпимост към съществуващото положение. И аз поех ангажимент да запозная парламентарната група на ГЕРБ с това и да се потърси решение, за да не се достигне до нови ексцесии, особено сега, по време на усиления селскостопански сезон. (...)

РФ: Години наред се говори за интеграция на ромите. Тя започва малко след Освобождението, има няколко пика, сред които 1946 със създаването на „Единна общокултурнопросветна организация на циганските малцинства" под председателството на Шакир Пашов, след това при Априлския пленум, после 1978 година с активното включване на ромите в развито социалистическо общество и ред такива върхове и спадове. Защо обаче тази интеграция реално не я виждаме сега, в 2015 година?

МА: Защото винаги ромите са били смятани за галените деца на България и всеки със задни мисли се е отнасял към техните проблеми. Ако трябва да бъдем точни, след промените много пари се изляха в ромските общности. Единствените, които промениха своя социален статус и може да се каже, че поне имуществено са интегрирани, това са ромските барони, които практически държат ромските гласове. И има политически сили, които флиртуват с тези ромски барони и обещават недосегаемост, ако примерно на изборите се случи това, което тези политически сили искат, тоест ако ромската общност гласува за определени хора. Аз пак казвам, основното е това да се разбере и от самите роми, че те като граждани на Република България са равнопоставени, но имат и равни отговорности с всички останали български граждани. Това е фундаментът на интеграцията, на който трябва тя да стъпи. (...)

РФ: Да се надяваме, че все пак развитието на ситуацията ще бъде в положителна посока, напрежението ще стихне, въпреки че по-скоро би било редно да бъдат решени проблемите, а не спорадично да потушаваме бунтове.

МА: Точно така. Да не отиваме, както се казва, на пожар да потушаваме пожари. Това трябва да бъде една национална политика на всички български партии.