Контролът върху имуществото на публичните лица и избягването на конфликта на интереси през 2016 г. ще бъде организиран по изцяло нов начин. Проверките ще се извършват от нов орган - Национално бюро за предотвратяване на корупцията. То ще обедини усилията на две институции - Сметната палата и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която спира да съществува. За имотното си състояние догодина ще бъдат длъжни да се отчитат нови групи публични лица като ректорите на държавните университети и директорите на държавни болници, а при конфликта на интереси ще се приложи обратният подход. На национално ниво групата проверявани лица ще бъде стеснена, а контролът за конфликт на интереси ще се концентрира върху по-високите длъжности.

Това предвижда одобреният от кабинета проект за нов закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности. Приемането на закона ще доведе до отмяната на действащите в момента паралелно два отделни закона - за публичност на имуществото на висшите лица и за предотвратяване конфликта на интереси.

Законопроектът предвижда въвеждането на обединени декларации на мястото на съществуващите в момента отделни документи по двата закона. Така в новите годишни декларации ще се декларират както имотите и спестяванията, така и обстоятелствата, които биха могли да водят до конфликт на интереси. В декларациите ще се включат две нови графи - трудови доходи, получени през годината, както и вложения над 5000 лв. в инвестиционни и пенсионни фондове. Публичните лица вече ще са длъжни да декларират и имущество не само на съпрузи, но и на лица, с които са във фактическо съжителство. Този текст се атакува с аргумент, че се навлиза в личното пространство, и не е ясно дали ще бъде одобрен. Наред с по-богатата декларация се въвеждат и нови задължени да я подават лица. Освен ректорите и шефовете на болници занапред имотни декларации ще подават и лицата, упълномощени да управляват еврофондове, както и тези, които провеждат обществени поръчки. Въвежда се и една допълнителна декларация, която ще се подава година след напускането на публична длъжност.

Промени има и при контрола върху конфликта на интереси. Режимът се разделя на две - на национално ниво контролът, който бюрото ще осъществява, се стеснява. Националното бюро няма да се занимава със сигнали срещу редови служители от администрацията и срещу представители на държавата и общините в държавни и общински фирми и предприятия. Контролът при тях ще е на ниво органа по назначаване. Бюрото ще се занимава само с висшите длъжности, които подават и имотни декларации.

КРИТИКИ

Още отсега е ясно, че проектът ще породи дебати в парламента. Вицепремиерът Меглена Кунева вчера призна, че се очакват спорове и по съставянето на новия орган, и по правомощията му. В настоящия си вариант законопроектът предвижда бюрото да се ръководи от директор и зам.-директор, които ще се назначават от президента по предложение на Министерския съвет. Това поражда критики заради липсата на участие на Народното събрание в конституирането на органа. Спорове предизвикват и част от правомощията на новото бюро. Основна промяна в тях е възможността бюрото да започва проверка за имущественото състояние на дадено публично лице по сигнал, включително анонимен, както и по публикации в медиите. В момента Сметната палата извършва проверки на имущественото състояние само по документи при подаване на декларациите. Тук спорове предизвикват общите дефиниции за случаите, в които може да се образува производство. За това се искат "достатъчно данни за необяснимо богатство". И премиерът Бойко Борисов на вчерашното заседание е предупредил, че трябва да се намерят най-добрите юридически формулировки, за да се избегнат злонамерените атаки срещу публични лица.