Така щастливо трескав не съм виждал комшията, откакто есента на зеленчуковата борса пуснаха зеле с 5 стотинки килото по-евтино. Сега обаче друг беше изворът на вълнение и това не бе пълното бирено шише в ръцете му.

- Уредихме се! - ломотеше и веждите му мърдаха като състезателки по синхронно плуване. - Оплетохме си кошницата!

- Как сте се уредили? - попитах. - Кажи и ние да плетем!

Той видимо се дистанцира:

- То не е за всеки! Ти изучавал ли си статуетното дело? Художествената академия завършил ли си с отличие?

- Не - признах си, - но ти също си виждал академията само през прозореца на тролея за Сточна гара!

Комшията прегази през жлъчта на думите ми като саламандър през барбекю.

- Обаче мен ме поканиха да стана статуя! - измеца той и надигна шишето, подобно фанфар на триумфатор.

- Какво, бе, да не са те одобрили най-сетне за изпитател на нови лекарства в лудницата? - предположих, сумирайки чутото с досегашен опит.

- Не! - гордо заяви той. - Одобриха ме за статуя!

Знаех, че ако го разпитвам, нищо няма да ми каже, затова свих рамене и надигнах шишето. Както бирата се хлъзгаше през гостоприемното ми гърло, така комшията узряваше за проговаряне. Най-сетне това стана:

- Заради статуята на Самуил е цялата работа! Нали се сдавиха изкуствоведите, та някой предложил да се слагат хора вместо статуи.

- Брех! - коментирах банално.

- Не брех, ами браво! Така се създават работни места! Никой няма да посмее да дойде да ти вика, че си кич, щото ще му биеш една в окото! Ако налетят да те крадат, ще се отбраняваш с ритници!

- Да, ама очите ти не светят! - заядох се.

- Клеветник! - презря ме той. - Нали си ме виждал след три мастики!

Не можах да си изкривя душата и други вътрешни органи и кимнах мълчаливо.

- От понеделник съм статуя в градинката пред банята! - тегли финалната черта комшията.

- Честито! - казах. - Ама на кого си притрябвал?! Да не си национален герой случайно, та да ти слагат отпред цветя?

Думите ми се хлъзнаха по него сякаш бе мраморен.

- Не, не съм национален герой и няма на мен да слагат цветя... - каза тихо той и добави: - Засега... Но Аспарух е национален герой, на него ще слагат!

- Какво общо имаш ти с цялата работа?!

- Аз ще бъда статуята на Аспарух.

Чутото предполагаше голям гълток бира. За по-сигурно ударих два.

- Защото много си приличате? - казах жлъчно.

- За два лева на час и ти ще заприличаш на него! - клъцна ме комшията. - Обаче мен ме назначиха за статуя! А другата седмица два дни ще съм статуя на Елвис Пресли в полето до Равногор за световния фестивал, посветен на великия певец! После се връщам в София и заставам пак пред банята.

- Като Аспарух или като Елвис?

- За когото платят! - безсърдечно отсече той и пак надигна бирата.

Последвах примера му. Пресушихме ги, въздъхнахме. Казах:

- Реших аз какъв ще се уредя.

Комшията подчертано мълчеше.

- Ще се наместя да работя като гълъб - продължих. - Ще цвъкам по статуите!

Заоглеждах преценяващо темето му. Той го скри с шепа, каза неуверено:

- Не съм чул да плащат на хора за това! Има си достатъчно гълъби!

Ухилих се като гълъб, за първи път опитал човешко:

- Аз съм готов и безплатно да го правя! За идеята!

Той грабна и моята бутилка, затича да вземе нови бири, въпреки че бе мой ред за това. Нека черпи! Това няма да го спаси! Усетих как ми растат криле...