Сутрин ставаме, отиваме навън, шляем се цял ден, а вечер всички се събираме и подхващаме темата отново.

- Ние трябва да живеем по-спокойно! За да постигнем това, ще трябва да се изолираме добре, да пресечем всичко, което трови живота ни и ни къса нервите. Ще се отделим от вредния външен свят, ще се радваме на природата, а вечер безгрижно ще си рупаме салата с ракия и никой, по никакъв повод няма да ни ядосва.

После вадим молив и хартия и започваме да чертаем по-конкретни планове.

- Около жилищния блок ще изградим стена и така ще турим край на всички набези на дребните апаши и на всички досадници. Ще спрем свободното движение на разни елементи с каруци, на хора, които минават с мръсна газ и такива, които плюят, псуват и ругаят и хвърлят безразборно отпадъци. Искаме спокойствие и нищо друго.

- Става - съгласява се част от множеството, но добавя - стената трябва да бъде висока. За да откажем разните измамници, дето ни искат пари назаем. Или пък такива, които клечат и гледат всички сериали по кабеларките, а после идват и ни ги преразказват.

Други викат:

- А така ще можем ли да спрем джебчиите от големите монополи - електрификацията и другите?

- Не, от тях отърване няма. Пък и ние се ограждаме, не защото се крием, а защото тука бродят разни идиоти, нали!

Всички се съгласяват - искаме да ни е мирна главата.

- Стената трябва да бъде по-висока от човешки бой, за да не могат да пълзят по нея, да идват и да ни говорят глупости, още нагоре трябва. Толкова, че пиле да не може да мине над нея.

Някой силно неориентиран пита:

- Ами разрешителни, как ще я направим тази стена?

По този въпрос сме единодушни.

- Ние да я изградим - няма да има сила, която някога ще я бутне.

После бързо чертаем къде да турим стената.

- Давайте насам - и нашият блок се нуждае от защита! - вика един в тъмното.

- И ние искаме! - обаждат се и други.

Чуват се още гласове и всички гласуват, че новата стена ще бъде около целия жилищен комплекс. Веднага запретваме ръкави и започваме да градим стената. Строим внимателно, оставяме по някоя амбразура на голяма височина, за да може да хвърляме по едно око на това, което става оттатък. Приключваме строежа и сядаме да си отдъхнем. Стената е здрава, масивна, отдалечава ни от шума на улицата, над главите ни прехвърчат само дронове. Обградили сме целия жилищен комплекс и дори наблизо да има идиоти - няма как да стигнат до нас. Едно странно спокойствие ни обхваща.

Ставам и казвам на всички:

- Днес ние направихме нещо ново и истинско. Това е първата крачка да защитим себе си и правото да бъдем щастливи и честити. Ако тази идея се одобри, ще предложим такава стена да бъде изградена около целия ни град, а после и около всички други градове.

Чуват се ръкопляскания, а аз продължавам:

- После ще обединим усилия и ще направим такава стена около цялата ни държава - никой няма да може да идва и да ни безпокои за щяло и нещяло! Ако нашият пример се хареса - ще предложим цяла Европа да си направи такава стена и така да се спаси от идиотите!

- Ти - казва ми глас в тъмното - Европа я остави да се оправя! Важно е ние да оцелеем!

Сядам при другите, а един от приятелите ми скача и вика:

- Отдавна искам да го направя, ама ей сега вече е много сгодно.

Изкатерва се до първата амбразура, подава глава над стената и с пълно гърло вика:

- Ей, алоооо, как сте там затворените!

Отдолу долита отговор:

- Оуоооууооо...

Но всичко това е толкова неясно, че няма как да повлияе на доброто ни настроение и спокойствието, което е налегнало целия квартал.