"Дарик": ...Скарвате се с някой съсед. Нищо общо с работата ви и той решава да ви натопи. Даже има два варианта...
Меглена Кунева, вицепремиер, антикорупционист: Това е доста грозна картина, която рисувате, и аз...
Д: Каква е вашата защита в случая срещу това?
МК: Сега ще ви кажа. Първо, да се изважда на преден план според мен нещо, което е по-скоро обект на виц, отколкото на истинските отношения между хората, е грозна картинка и хората не заслужават това в България.
Д: Основните възражения са срещу анонимността на сигналите (за корупция или необяснимо богатство, б.р.)...
МК: Продължавам, разбирам въпроса ви много добре, но искам да направя и аз своите контрааргументи. Не е вярно, че съседите се мразят неистово и че това е наша типична национална черта. Напротив, аз мога да ви кажа, че с моите съседи не само че се поздравявам най-любезно, а и хората вършат някакви неща заедно и ги вършат в съгласие. Могат да почистят градинката отсреща, да направят нещо хубаво, така че...
Д: Вие сте много принципна, примерно по някакъв въпрос...
МК: Оставете съседите и колко са лоши те!
Д: ...Хора със засегнати интереси от управленските ви дейности, пускат анонимен сигнал срещу вас.
МК: При това положение този анонимен сигнал първо трябва да има достатъчно аргументи. Примерно работи медицинска сестра в болница. Вижда, че се правят ясни отчетливи нарушения, свързани да речем с клиничните пътеки или с изписването на лекарствата, или все едно. Това е професионално. Това не е съседът. И аз съм сигурна, че не съседите ще дават сигнали за корупция, подчертавам, за корупция. Тази жена, която е в служебни правоотношения едва ли ще може да с името си да отиде и да се оплаче - на кого, интересно? Затова би могла да подаде анонимен сигнал. Оттам нататък обаче аргументите трябва да бъдат толкова сериозни, че по този анонимен сигнал наистина да започне проверка... Наистина, хората са притеснени за това да не се ползват с предимство анонимните сигнали. Т.е. да не би това бюро да започне да работи по анонимни сигнали, а не да работи така, както всъщност е практиката.
Д: По реда на постъпване трябва да се работи?
МК: Т.е. анонимните сигнали първо ще имат по-малка, как да кажа, ще имат определена тежест, те могат да определят колко точно процента може да им се отдели, което още повече ще подчертае, че те трябва много, много сериозно да бъдат избирани... Много се надявам законът да не бъде размит. Сега ще ви кажа аз какво мисля по въпроса за анонимните сигнали и какво аз разбирам под анонимен сигнал. Ние живеем във века на социалните мрежи. Какво ще кажете за информация, която просто така някъде се хвърля, за съжаление понякога злонамерено, в социалните мрежи? И след това някой, ако веригата е добре разработена, може да я сложи в малко по-сериозна медия, една идея по-сериозна, след това още по-сериозна и изведнъж нещата се оказват, видиш ли, публични. Например точно за това (антикорупционно) бюро в един сериозен, сякаш, вестник излезе как Гергана Паси щяла да оглави това бюро.
Д: Тя каза, че не знае даже.
МК: Естествено, никой никога изобщо... не е прелетяла такава мисъл.
...Малко повече самоуважение към националния характер. Ние не сме някаква втора категория хора и тук да се мразим повече, отколкото на други места по света. Има ги, работят тези анонимни сигнали. Трябва да направим нещата културно, спокойно, но това все пак е някаква възможност, ако макар и в много малка част по един сигнал да може… хората да знаят че има на кой да кажат, когато виждат някаква несправедливост и получат решение, това ще обърне отношението изобщо към какво прави държавата.
