Когато у нас една жена стане баба, тя се втурва да гледа внуци, да шета, да пазарува, да носи вода от минерален извор, изобщо - става по-заета от когато и да било.
У нас да си баба е професия, титла, почетен знак на ревера.
Когато в Европа една жена стане баба, тя тръгва да пътува по света.
В Европа да си баба е удоволствие.
Нашите баби - да даде Господ да са живи и здрави, и все така силни - си ги знаем. Нека сега да хвърлим един поглед на европейските баби.
Къде пътуват те?
Обикновено на Бахамските и Бермудските острови, Калифорния, Египет, замъците по Лоара, фиордите. Добре, обаче една баба, немкинка, да я наречем Брунхилде, по някакво стечение на обстоятелствата тръгна на пътешествие в България...
На третия ден тя седна да пише картичка на своя дядо Фриц в Германия. Нека да надникнем през рамото й и да видим какво пише.
"Скъпи ми Фрицхен", - реди готически букви бабата, - "аз съм жива и общо взето здрава.
В България е много интересно. Още първия ден се изпълних с адреналин като млада госпожица на панаир, когато в обменното бюро за 100 долара ми дадоха 98 лева. Не знаех, че доларът се е обезценил чак толкова! После на улицата ме ограбиха, на български "преджобиха".
Най-много ми хареса, че тротоарите са заледени! Както си вървиш и падаш! И като паднеш, идва най-хубавото - от стрехата върху теб се стоварва огромна ледена висулка!
Гони ме автомобил по тротоара! Не съм тичала така от бомбардировката над Дрезден. Добре, че по едно време автомобила го взривиха, та можах да си поема дъх за нов спринт, този път ме гониха просяци, тъкмо да ме сгащят да им дам милостиня, и паднах в дупка. Много удобно бе поставена, в средата на улицата, та откъдето и да минеш, да не я пропуснеш.
От България ще ти донеса чудесни сувенири! Гипс на ръката, шина на крака и бастун. Направих си и много рентгенови снимки, които ще разглеждаме вечер край камината у дома!
Чао, миличък, ще се върна скоро с полет на българската авиокомпания, вече ми продадоха билет, сега остава само да купят самолет и съм при теб!"
Аз си починах вече.
Преодолях депресията, която ме бе обзела, да не би прекалено да съм се вживял в ника си, усетена, когато ми го поползваха малко.
А Митничаря се оказа прав и за друго. Баба Гицка наистина дължала пари на много хора, проверих.
Срамна работа! Не може ли поне в тази рубрика да пишат хора, които нямат дългове на честта?
Ето и сега, в образа на нашите баби липсват тези дето играят по цял ден на бинго или покер. Чуждестранните баби си играят пък с нашите младежи, а в писмото няма и намек за това!
Иначе за редакционната политика си прав, друже, мислил съм ги тези работи, но не знам дали да им ги казваме даром. Все пак в този вестник има неколцина добри поети и писатели, тяхна работа си е.











