Подполковник от резерва Володя Стоилов: На полигон в Русия сваляхме крилати ракети
Pan.bg
http://pan.bg/view_article-53-31144-Podpolkovnik-ot-rezerva-Volodq-Stoilov-Na-poligon-v-Rusiq-svalqhme-krilati-raketi.html....Докато служех в зенитноракетните войски два пъти ходих с огневия дивизион и четири пъти с техническия на стрелби на полигона „Ашулук“ в бившия СССР. Той се намира на границата с Казахстан. Последните ни стрелби в рамките на Варшавския договор бяха през 1990 г., защото стана ясно, че пактът си отива. Това въобще бяха и последните стрелби за армията ни извън територията на страната.
От българското командване ни заповядаха да изстреляме всички ракети С-125, с които бяхме отишли в СССР. А ние закарахме осем ракети „Нева“. В склада на полигона обаче, където се съхраняваха тарите, видях само седем тари. Нека поясня: тара - това е своеобразен метален контейнер, тежащ близо 500 кг, в който се поставя ракетата, за да бъде транспортирана. Обърнах се към руския инструктор, майор, и му съобщих, че една ракета липсва. А това не е шега работа. Той ми отговори: „Не се безпокой, утре всичко ще е наред.“ На другия ден действително ракетата беше налице. Но се оказа, че се е заклинила в тарата и не можем да я извадим.
От 1985 г. до 1990 г. на „Ашулук“ тренирахме стрелба по крилати ракети. Още тогава отработвахме прийоми на противоракетната отбрана (ПРО). Руснаците изстрелваха мишена „Белка“, която имаше почти идентични параметри на скорост, височина и т.н., както и конфигурация, на американските крилати ракети „Томахоук“. Те се движат ниско над земята, като следват повърхността и поради тази причина са опасни, защото трудно се откриват и прехващат от радарите. Това са ракети „въздух-земя“ или „земя-земя“, но за нас бяха предимно „въздух-въздух“, защото по време на Варшавския договор САЩ нямаха кораби в Черно море, откъдето да ги изстрелят. Та руснаците изстрелваха „Белка“ на височина до 20 км. Оттам тя се спуска ниско над земята и лети на 100-150 м, а понякога и на 50 м над повърхността, като следва релефа. Задачата на българския дивизон бе да я унищожим. А това е много трудно, защото целта се движи в едно ярко поле на екрана на радиолокационната станция (РЛС), където се виждат много неподвижни отметки, а само една се движи. Трябва много тренирано око, за да я открие. След това се захваща на ръчен режим и се следи, за да се обстреля.
Автоматиката в случая не помага.Подава се команда „пуск“ и се обстрелва с ракета С-125. „Нева“ се изстрелва под ъгъл не по-малък от 20-25 градуса, за да не засегне свои обекти и войски. След като влезе в режим на управление, „Нева“ рязко се спуска надолу към крилатата ракета. Прилича на хищна птица, на сокол, който, като набележи жертвата си на земята, пада като камък, за да я сграбчи. Затова тези стрелби са изключително красиви. Ако има достатъчно разстояние и височина, като лети към целта, „Нева“ може да развие скорост до 3000 км/ч. „Белка“ или „Томахоук“ задължително се обстрелват с две ракети за по-голяма сигурност на попадението. Често се случва първата да удари целта, а втората да преследва, гони и поразява парчета от нея или от първата ракета.
Нашите бойци бяха много добри това го казвам без излишна скромност, защото действително бе така. Когато ходехме на полигона, руснаците бяха резервирани и пестеливи на хвалебствия. На „Ашулук“ стреляха чехи, поляци, румънци, унгарци, германци, дори и сърби. Руснаците казваха, че от всички разчети нашите са най-добри. Това бяха думи на инструктора, който ни изпитваше. На българите не е поставял оценка по-малка от „отличен“. След като се разпадна Варшавският договор, този тип стрелби по крилати ракети известно време се провеждаха у нас, но в по-ограничени мащаби, на полигона край Шабла. .....
