При извънредни ситуации на границата служителите на "Гранична полиция" ще могат да бъдат подпомагани от въоръжени военни. Това ще гласи новият закон за управление при кризи, който МВР пише след месеци умуване как армията да бъде включена в справянето с бежанския проблем. Според Закона за отбраната сега сухопътната граница се пази от вътрешното ведомство в мирно време, а военновъздушните сили пазят небето. Изпращането на войска на границата е възможно само при учение или за логистична помощ на МВР.

Информацията беше потвърдена от главния секретар на МВР Георги Костов. "В новия закон за управление на кризи се предвижда да се разреши армейски части да носят службата с бойно оръжие в тези критични зони", заяви Костов, цитиран от агенция "Фокус".

Вече бяха направени серия стъпки в посока да има въоръжени военни на границата. В началото на февруари бе променено правителственото постановление за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. С тях охраната на държавната граница бе обявена за стратегическа дейност и част от критичната инфраструктура. В същото време текст от Закона за отбраната сочи, че въоръжените сили в мирно време могат да изпълняват и задачи по участие в охраната на стратегически обекти, на обекти и системи от критичната инфраструктура. МВР и МО приеха и промяна в инструкция от 2011 г. за взаимодействие между двете ведомства. Там ясно се казва, че въоръжените сили при необходимост оказват съдействие на органите на "Гранична полиция" за наблюдение и контрол на държавната граница срещу незаконен трафик на оръжие и въоръжени провокации на държавната граница. С новия закон за кризи армията ще може да реагира и на невъоръжени лица, каквито обикновено са бежанците.

Спорен е въпросът за международната реакция около евентуално изпращане на войска на границата със съседна държава. До този момент държавата отказваше да изпраща армия на границата с аргумента, че може да се приеме като агресия от съседна държава. От началото на годината Турция изтегли армията от границата си с България и замени граничарите с полицаи. Затова подобни стъпки от страна на България няма да се харесат на Анкара, която и в момента критикува построяването на оградата.

Още при първите призиви от страна на МВР да използва войската за охрана на границата срещу идеята се възпротиви президентът Росен Плевнелиев. "Не бих допуснал българската армия да застане на границата, а от другата страна да няма армия - това не е добре за нас. Второ, още по-важно - представете си какъв дипломатически скандал ни очаква, ако се окаже, че ние пазим границата си с една съюзническа държава, каквато е Турция, с войници, БТР-и и техника. Това е недопустимо", заяви той.

Подготвяният от МВР закон за управление при кризи ще е изцяло нов, защото приетият през 2005 г. беше отменен четири години по-късно със закриването на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. То проспа наводнението в село Цар Калоян през 2007 г. и съществуването му се сведе основно до харчене на бюджетни пари. Засега не е ясно дали новият закон предвижда създаване на министерство или на агенция.



НАПЛИВ

Броят на бежанците, които навлизат в Европа през Средиземно море, се е увеличил драстично в първата половина на тази година, се казва в доклад на Върховния комисариат на бежанците на ООН. 83% повече имигранти са влезли на Стария континент в първите шест месеца на 2015 г. в сравнение със същия период м. г. Сирийците са най-многобройната група, която пристига в Европа. Следват ги афганистанци и еритрейци. ЕК отпусна на Западна Африка 1.15 млрд. евро, за да се бори с нелегалната имиграция от континента, за прехрана на населението, за насърчаване на търговията и частния сектор и за развитие на инфраструктурата, съобщиха от пресцентъра на институцията. Парите ще бъдат предоставени до 2020 г. От ЕК уточняват, че отпуснатата сега сума е двойно повече от парите, предоставени на Западна Африка за същите цели в периода между 2008 и 2013 г. Тогава бяха дадени 595 млн. евро.