"Това, че някой няма какво да яде, не е наш проблем, това е проблем на държавата... Нека да разделим клошарите на две категории. Едната категория са бедните хора, които търсят храна в контейнерите, а другата категория са хората, които взимат материалите за рециклиране. Тях не ги жалете, те вече са милионери."
Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на "Екопак", пред НТВ.
***
Аз по принцип имам много пари, но съм алчен тип и като чух, че така се изкарват милиони, хукнах към цветните контейнери на "Екопак". Сега измислили да глобяват ровещите по кофите с 1000 лв., но аз се ръководя от едно национално правило - глоби да плащат глупаците. Искам да видя, преди да умра за отечеството си, как се глобява клошар. На босия цървулите и на кьоравия - зъркелите. Искам да видя и как получават наказание големите крадци, измамници и похитители на национално богатство, но по-скоро камила ще мине през иглено ухо и клошар ще плати 1000 лв. глоба, отколкото държавен престъпник да влезе в затвора.
Такива бяха мислите ми на път за шарените контейнери, а там - кого да видя! Един мустакат банкер с черни очила тип "аз се правя на инкогнито, вие се правите, че не сте ме разпознали"; и тоя субект ровеше в контейнера за метал! Вдигна някаква тръба и замърмори под мустак: това сега чугуний ли е или стронц; малко на калцификат прилича или на магнезиев бикарбонат с талк, не мога да се ориентирам...
- Това е хром-молибден, г-н Инкогнито - взех тръбата от ръцете му и показах къде са отбелязани видът на материала и спецификациите на рамката. - Пише го, защото тази тръба е част от рамка на колело.
- Колко пари мога да изкарам от това нещо? Трябват ми пари, а от опит знам, че разделните боклуци са златна мина! Разделихме се с един боклук, една свиня безподобна, свиня блатска-тарикатска, дето ми беше като син. И от раздялата ни се разцепи една банка. Кой каквото можа - окраде. Аз взех нещичко, колкото да не кажат хората, че съм най-прецакан, но други отмъкнаха къде-къде повече. Не знам защо ви казвам това, не обичам да се изповядвам пред непознати.
- Не се притеснявайте! - успокоих го. - Аз също съм доказан боклук, няма да ви напакостя, пък и не съм в такова положение, че да се възползвам от изповедта ви. Пък и нали се правя, че не се сещам кой сте.
Мина един истински клошар, пенсиониран химик, изнесе ни лекция на тема черни и цветни метали, отдели скъпото от евтиното, ние го набихме, счупихме му очилата и му взехме всичко.
- Така де! - подновихме разговора си. - В цялото човешко развитие има едно правило - богатите гърбят бедните, в резултат на което - "На тоз, който има, ще му се прибави още, а на тоз, който няма, ще му се вземе и туй, що има!" - Исус Христос.
Това нарочно не отбелязвам кой от двама ни го каза, защото в този момент душите ни се бяха слели и нашите мисли - изказани и неизказани, се сляха в едно. След това продължи мустакатият субект.
- Ами че как така гръцките дългове към частници можаха да ги прехвърлят на държавите да ги плащат! И хората се разбраха, делкат си кинтите, разгъват си схемите, бунаците плащат данъци и оправят гръцките дългове! А тука една банка утрепахме и не можахме да си я разделим цивилизовано. "Аз - вика - съм инвестирал в медии". - "Че с какви пари си инвестирал бе, сине майчин! Аз не съм ли инвестирал - в медии, в бюреци, в титита..." - "Ааааа, бюрека за мен, титито - за тебе..." Ей такива истории, братко Балев, хубава фамилия имаш! Такава срамна, недостойна, неевропейска раздяла имахме с моя финансово-икономически син. Аз го създадох, а той...
Мустакатият си беше взел за металите бебешка количка - с хромирани капли, предно и задно макферсон окачване, ABS спирачна система с дискове и хидравлика и други екстри. Натоварихме плячката, изтикахме я до пункта, категорично не станахме милионери - и тръгнахме да търсим шефа на "Екопак"!