Тъкмо се чудех само на крилете на айряна ли да прекарвам мастиката тази вечер, или да нарежа и една краставица, когато на вратата се позвъни. Не е на добре да отваряш, когато имаш неизпита мастика, но пък може да е комшията, да са го погнали от митниците да му конфискуват мармаладовицата и той да носи тубите у нас на отговорно пазене. Отворих - беше Янис Варуфакис, знаете го, гръцки финансов министър, бивш.

- Kalispеra - каза той и понечи да влезе.

- Охи! - извиках и понечих да затворя вратата.

Добре, обаче онзи я запречи с каската си:

- Чакай бе, човек! На зор съм!

Говореше български гъркът му финансов, бивш! Така се учудих, че го пуснах вътре и не стига това, ами сложих и чаша на кухненската маса пред него.

- Eikharisto?! - сложи ръка на гърдите си той. - Ама не бива, с мотора съм!

Отдъхнах си поне по тази линия. За всеки случай прибрах обратно чашата, като междувременно го попитах:

- На какво дължа честта... - и добавих, защото и ние знаем езици, - кир Варуфакис?

- Тръгнал съм от човек на човек в Европа да взимам заеми. Европейските правителства ни разиграват, след референдума съвсем са оскотели, на друго ниво ще трябва да си помагаме. Затова понаучих езици, подадох наужким оставка като финансов министър и яхнах мотора! - Варуфакис ме загледа с надежда. - Добре съм решил, нали?

Пригладих с длан мушамата на масата, пък казах:

- Виж сега, Янис, аз как виждам нещата... - направих драматична пауза, да преглътне насухо, да му сграбча вниманието. - Аз като човек съм на твоя страна, вярно, навремето ни гърчеехте и даже се наложи на Никифор да предадем труден урок... Било, каквото било! Трябва да помагаме, обаче как аз на теб да ти дам няколко милиарда заем? При това евро?

- Не, не евро! - прекъсна ме онзи. - Кой каквото може, това ще даде! Сега за Гърция всякаква помощ е безценна!

И ме загледа като местеше глава, за да не губи очен контакт с мен. Зачудих се дали да не се заключа в банята, но нямаше как да взема и мастиката, и айряна, и краставицата. Въздъхнах:

- Добре, щом е кой с каквото може... Ама да не се разчува, че ще стане върволица от държави тука!

- Моля ти се! Съседи сме, ние ако не се разберем, кой!

Сега аз го погледах малко, като местех глава, за да не губя очен контакт с него. Продължих:

- Аз ще ви дам три буркана с компот от джанки. И един буркан компот от череши ще ви дам, кюстендилски хрущялки, обаче е бомбирал.

Гръкът скочи на крака, сграбчи чинията, дето я бях приготвил за краставицата, фрасна я в земята и изкрещя:

- Bravo!!!

- Чакай, бе, тая чиния ни е подарък за сватбата! Жената ще ме убие!

Той махна с ръка:

- Моята ще ме убие, ако не се върна с двеста-триста милиарда, ти за една чиния! Важното е, че с тези три компота от джанки ще изплатим част от дълга ни, веднага ще ги пратя в Европейската централна банка!

- Черешите за лихвите ли ще идат? - попитах.

- Не, нали бурканът е бомбирал? Ще го пратя на Меркел, че много се е спекла!

Янис се засмя някак крайно ляво, взе си каската:

- Тръгвам да зарадвам моята! Тя, нали е художничка, сигурно ще иска да нарисува бурканите, преди да ги разпратим!

Станах и аз:

- Да вървим в мазето. Прашасали са, ама на подарен буркан... знаеш поговорката.

Той кимна към краставицата:

- Така и така вече нямаш чиния, пък по линия на дълга ще мине ненарязана.

- Чинията съм ти я писал в дълга - подчертах.

- Спокойно, както сам виждаш, ние дълговете си връщаме!

И затъкна краставицата в колана си като кама. Ясно, тази вечер мастиката щеше да бъде насаме с айряна.