Под един процент от заетите у нас - 0.6%, работят в сектори, където осигуровките са средно над 2000 лв. Това показва справка на Българската стопанска камара за осигурителните прагове във всички 85 икономически дейности. Само в един сектор общият доход за осигуряване на всички наети минава този праг - в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти се внасят осигуровки върху 2117 лв. и 87 ст. В него са заети 1657 души.

Малко над 135 хил. служители, или почти 7% от всички работещи, пък се осигуряват на по-ниски суми от размера на минималната заплата. Това са заетите на непълен работен ден - на 4 часа например се трудят всички работещи по субсидираните програми за заетост. Работещите на трудов договор на пълен работен ден не могат да се осигуряват под минималната заплата, която от 1 юли е 380 лв.

Заетите в 85-те икономически дейности са 1 958 509 души. Средният осигурителен доход за страната от януари до април е 729 лв. и 18 ст. и спрямо същите месеци на миналата година се е увеличил с почти 7%. Според данните на финансовото министерство към края април хазната е събрала 2 млрд. лв. и 244 млн. лв. от социалните и здравните вноски. За сравнение за първите четири месеца на миналата година в бюджета са постъпили 1 млрд. и 997 млн. лв. Управляващите отдават по-добрите приходи основно на криминализирането на умишленото криене на осигуровки от работодателите от началото на годината, но не отчитат увеличените минимална заплата, максимален осигурителен доход и праговете. Освен това леко се увеличава и броят на заетите - според справката на работодателите към април м.г. са били с около 6 хил. по-малко.

Според данните на БСК шефовете се осигуряват на 3.5 пъти по-високи пари от работниците без квалификация. 129 530 ръководители от всички дейности внасят осигуровки средно върху почти 1458 лв., тоест техните вноски са се увеличили с 6.6% спрямо миналата година. 290 154 българи, заети в професии, които не изискват специална квалификация, се осигуряват средно върху 422 лв. Техните осигуровки също са се повишили с 6.6%. Специалистите се осигуряват на 1219 лв. и 40 ст., като при тях ръстът спрямо 2014 г. е най-голям - със 7.3%. Следващата по големина група са техниците и приложните специалисти - 179 627 души се осигуряват средно на 998 лв. и 85 ст. Близо 285 хил. са машинни оператори и монтажници, които внасят за пенсия и за здраве върху 633 лв.

Хората, заети на непълен работен ден и съответно осигуряващи се върху по-ниска сума от минималното възнаграждение за страната, работят основно като продавачи, охранители, в селското и горското стопанство или са без квалификация.



ПРЕГОВОРИ

Преговорите между синдикатите и работодателите за новите минимални осигурителни прагове за 2016 г. вече започнаха. Социалните партньори трябва да се споразумеят за размерите им до края на август. В секторите без постигнато съгласие социалният министър има право да остави тазгодишните нива или да наложи административно средния ръст на праговете от договорените дейности. В момента работна група към ведомството разработва механизъм за определяне на минималното възнаграждение и прагове заради препоръките на Брюксел. ЕК посочи, че в кризата праговете са имали "нежелани странични ефекти", т.е. увеличението на праговете е довело до освобождаване на нискоквалифицирани работници. Работодателите настояват за замразяването им, защото в някои от по-бедните ни региони минималните прагове са на нивата на средната заплата. Въпреки това от социалното министерство посочват, че системата за договаряне на праговете "продължава да играе позитивна роля за изсветляване на неформалната икономика, за стимулиране на коректната конкуренция между производителите, за гарантиране на осигурителните права на наетите". Основната цел е да се спре практиката за осигуряване върху минимална заплата при по-високи възнаграждения.