Тлеещото напрежение между управляващите и бизнеса заради цените на тока и тежката ситуация в енергийния сектор избухна с нова сила. Работещите в хиляди предприятия и фирми ще излязат на масов протест в цялата страна в сряда, 29 юли. "Затваряме София и България", обявиха работодателите. Те поискаха окончателното решение за цената на електроенергията да бъде отложено за януари 2016 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да вземе решение до петък.

От Министерството на енергетиката вчера отказаха коментар за протеста и исканията. До редакционното приключване на броя за коментар не бяха открити комисарите от КЕВР, както и шефът на енергийната комисия в парламента и бивш енергиен министър Делян Добрев.

"Над 1000 фирми в 28 града на България ще протестират срещу повишената цена на тока, която се готви", обяви Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК) на среща между работодатели и синдикати вчера. В протеста ще се включат членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), БСК, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), както и КНСБ и "Подкрепа".

Това е вторият протест на бизнеса срещу намеренията на КЕВР да увеличи с 15-20% цената на тока за бизнеса. Преди месец хиляди фирми спряха работа за час. Тогава с правителството бяха договорени промени, които биха позволили цената да се запази. За да има време промените да бъдат направени, новите цените бяха отложени от 1 юли за 1 август. Договорките обаче не бяха спазени.

На 29 юли фирмите не само ще спрат работа, но и ще излязат на улицата. От 11 часа от сградите на Министерския съвет и президентството ще тръгне шествие. Досега участие са заявили около 5000-6000 души само от столицата.

"Ние не искаме самоцелно да не се вдига цената на еленергията, и то за сметка на други. Смятаме, че има допълнителни резерви, за което постигнахме съгласие с правителството и законодателната власт. Част от предложенията ни бяха приети в ускорен темп в НС, но това, което се случи впоследствие, доста се различава от договорките ни", обясни Камен Колев.

В разговорите с правителството и депутатите бизнесът настояваше за орязване с 10% на административните разходи в енергетиката, които са общо за 1.4 млрд. лв. В крайна сметка се прие само орязване с 10% на външните услуги. Не бе решен проблемът с ВЕИ централите, които са ползвали двойна преференция и са надули инвестиционните си разходи, за да получат по-висока цена. Не са приключили и преговорите с американските централи в "Марица-изток", от които се купува най-скъпият ток. За да бъдат преразгледани договорите, НЕК първо трябва да намери заем и да разплати старите си задължения, които надхвърлят 700 млн. лв.

"Предлагахме и частично облагане на износа на ток с тази добавка, но не в пълен размер, за да се облекчи местната индустрия. В крайна сметка се намесиха "други фактори", но в обратна посока. Нещо повече - в частта за ВЕИ в парламента бяха гласувани допълнителни преференции за производство на ток от биомаса", каза Камен Колев.

"Действията на парламента обърнаха колата. Всичките ни усилия отидоха напразно. В системата на енергетиката има мафия. Явно бъдещето на България не е експортната индустрия, а оборският тор", атакува решенията на властимащите Евгений Иванов от КРИБ. Добрин Иванов от АИКБ добави, че "биомасата ще е следващият бум и препъникамък, който ще преобърне енергетиката".

"Ще ни е необходима и пътна карта с дългосрочни мерки за решаване на дефицитите в енергетиката и недопускане на подобни дефицити в бъдеще", каза Константин Стаменов от БФИЕК пред "Сега". Той допълни, че таксата "задължение към обществото" е втората по големина в Европа след Дания. "Основният проблем са преференциалните производители и високоефективното производство. За тези централи НЕК отделя към 2 млрд. лева за изкупуване на енергията - към 700 млн. лева за ВЕИ централите, около 1 млрд. лева за двете т.нар. американски централи в Маришкия басейн и към 500 млн. лева за изкупуване на комбинираното производство. Това е около половината от средствата, които НЕК плаща за изкупуване на електроенергия за един регулаторен период. Ние настоявахме за краткосрочни и дългосрочни мерки в енергетиката с ясни ангажименти. Но това не стана. Искахме ценово решение след 1 януари 2016 г., за което беше поет ангажимент, но след това КЕВР взе друго решение", допълни той.

Николай Ненков от КНСБ припомни, че синдикатът е предложил специален фонд, който да изкупува скъпата зелена енергия. В него трябваше да влязат приходите от продажба на емисии, средствата от таксата "задължение към обществото" и държавна вноска. В крайна сметка обаче с промените в енергийния закон беше създаден фонд за спасение на електроенергетиката, в който всички производители ще внасят 5% от приходите си от продажбата на ток. "Това ще влоши състоянието на енергийни дружества като например ТЕЦ "Марица-изток 2", която през миналата година е била на загуба", смята Ненков.

Решенията на управляващите за изкупуване основно на скъпия ток от когенерации, ВЕИ и централи с дългосрочни договори е парадоксално на фона на потреблението на ток в страната. По различни данни инсталираните мощности са между 11 800 и 13 700 мегавата. В последната седмица потреблението на ток у нас се движи между 3100 и малко под 4700 мегавата. Максимумите през 2012 и 2013 г. са били съответно около 7400 и 6700 мегавата.