Референдумът за реформа в изборната система, предложен от президента Росен Плевнелиев, катастрофира в парламента благодарение на политическите сили, от които се очакваше най-сериозна подкрепа - ГЕРБ и Реформаторския блок. След поредица от гласувания, в които двете формации взаимно се бойкотираха, отпаднаха първите два въпроса в предложението на Плевнелиев - за мажоритарно и задължително гласуване. Така референдумът се сведе до един въпрос: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите."

Ако народът се произнесе в полза на е-гласуването по интернет и резултатите бъдат признати за валидни, парламентът ще трябва да приеме допълнителни законови гаранции за тайната на вота, които липсват в сегашния Изборен кодекс. Това следва от решението на Конституционния съд от 2011 г., който постанови, че сам по себе си е-вотът не е противоконституционен, но липсват надеждни законови гаранции за тайната на избора. По тази причина съдът отмени разпоредбите, свързани с експерименталното гласуване по интернет.

Проблемите за допитването започнаха, след като депутатите вчера единодушно одобриха предложението на Патриотичния фронт за отделно гласуване на трите въпроса. Не бе приета нито една от редакциите на въпросите. РБ предложи към въпроса за мажоритарното гласуване да се добави, че то ще се реализира чрез разширяване на преференциалния вот. Отказът на ГЕРБ да подкрепи идеята им ядоса десните и при поискано от ПФ прегласуване на въпроса за мажоритарния вот повечето реформатори или не участваха, или се въздържаха. Към гласовете "против" се присъединиха и БСП, ДПС, ПФ и БДЦ и въпросът падна. Отново при прегласуване, този път поискано от БСП, остана без подкрепа и въпросът за задължителното гласуване. Този път за провала допринесе ГЕРБ, след като по неясна причина над 20 негови депутати не участваха във вота. Накрая със 146 гласа "за", 40 "против" от БСП и патриотите, и 10 "въздържал се" бе приет единствено третият въпрос - "за" електронното гласуване. По него народът ще трябва да се произнесе на 25 октомври заедно с местните избори.

Резултатът от вчерашното гласуване стана причина за взаимни нападки между коалиционните партньори. ГЕРБ хвърли вината върху реформаторите, а от блока се оправдаха, че били оставени да гласуват по съвест. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов коментира, че при това положение референдумът се обезсмисля. Той директно обвини реформаторите в "некоректност спрямо гражданите", подписали се под инициативата. Но все пак призна и вина на ГЕРБ за провала на задължителното гласуване, като обясни, че в парламентарната група на партията имало колебания по този въпрос. Петър Славов от РБ обясни, че повечето му колеги се отказали от мажоритарното гласуване, след като паднала тяхната редакция на въпроса, а по задължителния вот мнозина имали резерви за евентуален проблем с конституцията.

От БСП предупредиха, че въпросът за дистанционното електронно гласуване вече бе обявен за противоконституционен от КС. "Резултатът от гласуването на НС е тежко и заслужено поражение за президента на републиката. Той тръгна към втори мандат и днес окончателно го загуби", заключи Георги Божинов. Според Лютви Местан е-гласуването съдържа повече условия за контролиран вот.

На думи и ГЕРБ, и реформаторите категорично застанаха зад Плевнелиев. Хората на Бойко Борисов дори призоваха всички парламентарни сили да приемат въпросите, без каквито и да било редакции, с аргумента, че идват не от президента, а от 570 хиляди български граждани, подписали се под тях. Реформаторите също подкрепиха президентската инициатива. Намек за разлома между партньорите обаче пролича в критиката на десните към отстъплението на ГЕРБ пред ДПС по отношение на намаляването на прага за валидност на референдума. "Това поставя под въпрос легитимността на референдума и хора сред нас носят отговорност за това. За пореден път можем да останем само с инициатива, но без референдум", заяви Петър Славов.

В обръщение към депутатите преди дебата Плевнелиев подчерта, че промяната в изборната система е също толкова важна, колкото и съдебната реформа. Но си замълча преди две седмици, когато ГЕРБ и ДПС запазиха високия праг за валидност на допитванията при промените в закона за референдумите. Така, за да бъдат признати резултатите от плебисцита наесен, в него трябва да са участвали толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, а за да се въведе е-гласуването, половината от тях трябва да са отговорили с "да" на въпроса.

"Решението на НС не отчита в пълна степен заявената воля на българския народ да определи правилата, по които избира своите представители", заяви президентът Росен Плевнелиев след гласуването в парламента. И посочи, че отговорността за крайното решение е на Народното събрание. Въпреки това Плевнелиев призовава българските граждани да покажат чрез своята активност, че тяхното мнение е важно и че те искат да бъдат активен участник във вземането на важните за страната решения.

"При сегашния закон за референдумите не може да има успешно национално допитване", категоричен бе изборният експерт проф. Михаил Константинов.