3 години затвор. Това е максималната присъда, която ще получат пишман планинарите, които запалиха Рила така, че четвърти ден 300 души да не могат да я угасят. Така че да бъдат изгорени стотици декари ценна дървесина и уникален алпинеум.

Щото ни е малко сеченето на горите в страната, малко ни изглеждат печалбите на дървената мафия, та да си горим и планините сами. Но този текст не е за непредпазливите туристи, които никога няма да хванат и осъдят. Това е вопъл за затвора, който трябва да излежат всички псевдо природозащитници, лапащи милиони чрез фондации и организации, оперативни програми и мними конкурси за лого, слоган и какви ли не други безсмислици. Онези, които гледаха пожара край Рилския манастир под климатика в офисите си на телевизора.

Това са скандиращите: "Искаме природа, не искаме бетон" с транспаранти за свободно Иракли, което после зариват с боклуци. Тези, които карат велосипедите си на Витоша и оставят спуканите си гуми между морените и корените на вековни дървета. Същите, които никога няма да нарамят лопата на рамото си и да извървят пеша отвесните склонове в продължение на 3 часа, за да се опитат да помогнат за потушаването на пожара. Тях ги е страх от опушването горе, коленцата им омекват само да си помислят, че може да застрашат живота си. Те могат да подклаждат само площадни пожари, но не и да гасят.

Същите тези, ще дойде есен и сезонът на огньовете и стърнищата ще е свършил, със сигурност пак ще развяват байрака за екоактивизъм и ще мрънкат срещу вторите кабинки. И ще са в пълна готовност да блокират не собствената си тъпота, а бул. "Цар Освободител". За разлика от тях трима известни, без някой да ги е молил, блокираха огъня от 3 страни в Рила. Венелин Петков, който не само декларативно милее за гората, се качи горе и с гьостерицата започна да налага пламъците, както стори и на Витоша преди 3 години.

Спасителят от Мизия и риалити звезда Атанас Хаджийски стана въглен-лице горе в планината. Но спасителят си е спасител. И един евродепутат, който отсрами останалите си 17 български колеги в Брюксел - Андрей Новаков. Останалите десетки непопулярни лица са също толкова герои, колкото и те. А неправителствените организации пак се доказаха като офисни плужеци. Огън да ги гори! Затвор е малко.

***

Препечатваме това ярко публицистично изригване, за да озари кипящата му лава и нашата аудитория.

Както се казва в такива случаи - този текст ни накара да се замислим. За ценностната ни система и за човешките способности; за професионалната етика и умението да се коригира логиката.

Обърнете внимание, че авторката е отлично запозната с житието и битието на всички екозащитници, всички доброволци, всички диво къмпингуващи и всички планински колоездачи. И с непостижима лекота на ума въдворява всички тия хора на такива и такива позиции.

Налагат се няколко извода, след като си поемем дъх от яростното плющене на бича, с който авторката налага гърбината на лицемерно милеещите за природата.

1. Който вика "Не искаме бетон", всъщност си седи в офиса или излиза най-много до "Цар Освободител", за да повика.

2. Същият, ако все пак си размърда дирника да се разходи из природата, го прави на велосипед - с решителното намерение да спука гума и да я забучи между морените.

3. Който не иска втори кабинков лифт в Банско, не е в състояние да блокира собствената си тъпота.

4. Всички изброени дотук типажи са НПО-храненици.

5. Циганската клетва е журналистически инструмент.

6. По-добре да ти плаща заплата КОЙ, отколкото Сорос.