Управителния съвет на БНБ и членовете на Комисията за финансов надзор (КФН) няма да носят отговорност за причинени вреди по време на преструктуриране на закъсала банка. Това гласи окончателният вариант на промените в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Разпоредбите бяха одобрени в края на миналата седмица.

Според новите правила ръководството и служителите на БНБ няма да носят отговорност за работата си по време на оздравяване на банка, освен ако са действали умишлено. Целта е да се гарантира независимостта на органите за преструктуриране в условия на криза. Те въвеждат в нашето законодателство европейските изисквания.

По думите на депутата от БСП Румен Гечев обаче директивата не задължава страната ни да лиши от отговорност ръководството на БНБ. "Директивата ни дава насоки, а ние сами си пишем закона. Сега беше моментът да потвърдим, че се търси отговорност на висшето ръководство на БНБ", обясни Гечев пред "Сега". "Вижте например случая КТБ - може да се фалира банка и тези, които са го позволили, даже ги награждаваме с още един мандат", допълни той.

Според икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков мярката е правилна, тъй като по този начин законът предпазва БНБ от излишни дела. "По време на оздравяване на една банка се взимат сложни решения, които трябва да влеят свеж ресурс, например разпродаване на активи. Понякога акционерите не са съгласни, но ако банката е стигнала до там, значи те не са си свършили работата. Реално законодателят спестява на оздравителния орган редица дела", поясни Стайков.

Новият закон включва инструменти за спасяване на закъсали банки, като създаване на фонд за преструктуриране, който да бъде финансиран от самите трезори. Фондът може да осигурява временна подкрепа за банки, които се нуждаят от преструктуриране. Допустимо е да се назначат и специални мениджъри, които да изземат функциите на ръководството на банката. Ако мерките не доведат до приемлив резултат и възстановяването на банката изглежда нереалистично, може да се продаде част от нейната дейност или да се създаде мостова банка, която да продължи да изпълнява най-важните функции. Позволява се и временно одържавяване на закъсалата банка.

По думите на Стайков притеснителен е духът на закона. Институциите се стимулират да се държат по-неразумно, да поемат повече риск, каза той. Според него разнообразието от спасителни инструменти не дисциплина трезорите. Банките са наясно, че ако имат проблеми, тежестта ще се поеме от всички в сектора, защото всички дават вноски във Фонда за гарантиране на влоговете и в новия Фонд за преструктуриране на банки. "Вървим в обратната посока", категоричен е Стайков.

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

"Въпросът е не какви заплати вземат, а каква работа вършат", коментира възнагражденията в БНБ Калоян Стайков. Преди дни Управителният съвет на Централната банка реши управителят на БНБ - Димитър Радев, да взема заплата от 15 368 лв., подуправителите - по 13 173 лв., а другите членове на УС - по 4391 лв. От БНБ обаче не посочват какви са били възнагражденията в БНБ до момента. При избора на Радев за управител на Централната банка в парламента независимият депутат Велизар Енчев обяви, че Иван Искров е вземал заплата от 45 хил. лв. По думите на икономиста Калоян Стайков заплатите в БНБ не могат да бъдат сравнявани с други възнаграждения в страната. "Заплатите трябва да са конкурентни, за да привлекат добрите финансисти в БНБ, а не да предпочетат търговските банки", коментира Стайков. Според решението на БНБ възнаграждението на управителя ще бъде 70% от средната сума на заплатата на шефовете на търговските банки в България, а на подуправителите - 60 на сто.