1.

Лесно се управлява държава, стига да не си сноб.

Имаш един телефон с големи копчета - това са министрите и обслужващият персонал. Само да не е много гнуслив човек - управлявай и пей! Кеф и разнообразие.

Само че моят телефон е голям като мен и копчетата му са големи, та ги чукам с бухалки. Копчетата на телефона ми са големи като да не казвам кое на културистките. Щото и културистките имат копчета, хо-хо-хо, ама повече нищо няма да кажа. Викат, че съм простак, обаче аз знам да си обяздвам езика и да се въздържам от прекалено цинични реплики. Примерно, ако ме записват без да знам вкъщи, може и да изтърва някоя по-пиперлива приказка, обаче като ме снимат и записват, имам съзнание за допустимата граница.

Примерно казвам на репортерките, че приличат на пуйки, но веднага ги уверявам, че не ги обиждам на пуйки. Това е много добър подход в общуването - обиждаш някого, но веднага го уверяваш, че не го обиждаш. Аз така постъпвам и мога да кажа, че не съм оскърбител, а вежлив човек с чувство за хумор. Това могат да го потвърдят и партньорите, и самият Жан-Клод Юнкер, който ми подари сърцето си, както писа един вестник, преди да го затворят.

Ей това е интересно и ще се спра за малко върху него, дано не смачкам темата с обществената си тежест.

Значи вестникът си беше добър - такова нещо не всеки може да ти напише: "Жан-Клод подари сърцето си на Бойко". Обаче го има и тоя момент, че хем звучи готино, хем някак с намигане, гъделичкане и подпръцкване. Аз вече не ги обичам тия 50 нюанса облизване, дето не ти става ясно - ласка ли е това или те лигавят за срамотите и позора? Впрочем аз в тия неща гледам да не се меся много, защото казано е - лявата бухалка да не знае какво прави дясната! Майли Сайръс ближе чукове, някои хора ближат бухалки. Тяхна си работа, не се меся!

Има си медии като медии - и тях ще затваряме, че много станаха и няма полза от тях - но все пак се вижда, че ръководствата правят всичко възможно да култивират печурки, които наричаме журналисти, но всъщност са прости като семено гъбенце. Обаче култивираната печурка може ли да те отрови? Не може. Аз други гъби не поглеждам, даже казах да ги изхвърлят от менюто на правителствения самолет. На някои хора токсичните гъби са им интересни, получават халюцинации и дявол знае още какво - това не е за мен.

На мен наркотици не ми трябват, аз съм спортист, а колкото до халюцинациите и духовния живот - Началника ме е дарил със способността да говоря с животните като Св. Франциск от Асизи (това е един светия от Европейския съюз). Говоря си с медиите свободно и неограничено, а трябва да ви кажа, че в медиите освен култивирани печурки работят и едни от най-интелигентните животни на планетата.

Ако не знаете кое е най-интелигентното животно - проверете! Само ще ви кажа, че не е пуйката.

***

2.

Лесно се управлява медия - стига да не те гони снобЕрията и да не се вземаш за много легендиран.

Няма какво да му мислиш - има няколко чалъма, няколко основни движения, няколко експлозивни думички, които даже не е нужно да им търсиш правилна употреба, щото публиката е по-проста и от нас. Както се пее в песента: Господи, дай на свинята кочина, а на гъбата - влага. Пък съдържанието и направлението - лесна работа, то опорните точки се носят по въздуха, стига да имаш антени да ги ловиш.

И пак номерът е да не се гнусиш - професионалистът си личи по невъзмутимостта, с която прави това, пред което другите се стъписват. Не е въпросът само в парите. Въпросът е да докажеш, че пред нищо няма да се спреш и всичко е по силите ти - иначе уморените коне ги сменят. Апатичните проститутки изпадат от бизнеса - усмивката и темпераментът са най-важни, техниките се научават...

Това са съставките на светената медийна вода, в която ежедневно къпем зам.-Началника.

Истина, истина ни каза тоя човек - не е пуйката най-интелигентното животно.