|
02 Февруари 2003 03:56
« LE MONDE diplomatique »
ВАСАЛИТЕ
От Игнасио Рамонет
Една империята няма съюзници, тя има само в а с а л и. Повечето от страните от европейската общност изглежда са забравили тази историческа реалност. Пред нашите очи и под натиска на Вашингтон, който ги принуждава да се включат в своята война против Ирак, страни по принцип суверенни се оставят да бъдат сведени до тъжното положение на с а т е л и т и. Много се питаме какво се промени в международната политика като следствие на атентатите на 11 септември 2001. След публикуването на един документ, на последния 20 септември, от американската администрация, определящ новата.” Национална стратегия на сигурност на Съединените Щати”, вече се знае отговора. Геополитичната архитектура съдържа отсега в своя връх една единствена свръх сила- Съединените Щати. Съединените Щати се радват на една несравнима военна сила и те няма да се поколебаят да действуват сами, ако е необходимо, за да упражнят своето “право на самозащита” действайки превантивно. След като се установи една вероятна заплаха, Америка ще се намеси даже преди заплахата да се конкретизира..
Накратко, тази доктрина установява правото на “превантивна война”, която Хитлер приложи през 1941 против Съветския Съюз и Япония, а същата година и в Пърл Харбър против Съединените Щати. Тя унищожава също един основен принцип на международно право, приет по време на Вествалския договор през 1648, който установява, че никоя държава не може да се намесва и особено воено във вътрешните работи на друга суверенна страна ( принцип с който се подиграха през 1999 по време на интервенцията на ОТАН в Косово.
Всичко това означава , че международният ред основан през 1945 след края на втората световна война и управляван от Организацията на Обединените Нации вече завърши. За разлика от ситуацията, която светът позна през последното десетилетие, след падането на берлинската стена(1989) Вашингтон поема отсега без комплекси своята позиция на “световен лидер” и факт е че той изпълнява тази функция с презрение и арогантност. Определението за империя, някога разглеждано като типично “примитивно антиамериканско “обвинение е откровнна претенция на соколите, които гъмжат около президента Буш. Едва споменати в документа от 20 септември, Обединените нации са в случая оставени настрана или сведени до една служба за регистриране, задължена да се прекланя пред решенията на Вашингтон. Понеже една Империя не се подчинява на никакъв закон, който не е обявила, нейната воля се превръща в световен закон и кара този закон да се спазва от всички, при нужда и със сила, пред нейната имперска мисия. Така възелът се завързва.
Без да се държи сметка за текущите структурните изменения много от европейските ръководители( в Англия, Италия, Испания, Холандия Португалия, Швеция възприемат вече по отношение на Американската империя едно поведение на пудели, поведението на сервилно подчинение, което подхожда на верни в а с а л и, които говорят лицемерно за национална независимост, сувернитет и демокрация. Съзнателно, те прекрачиха линията, коята разделя съюзника от отдадения под владение, на партньора от марионетката. Те умоляват, ако е възможно след американската победа само капка иракски петрл, понеже никой не забравя, че извън излаганите доводи, една от главните цели на предстоящата война против Ирак е действително п е т р о л ъ т . Заграбването на втория световен резерв на петрол ще позволи на президента Буш да преобърне изцяло планетния пазар на петрол. Под американски протекторат, Ирак би могъл бързо да удвои своята брутна продукция, което би имало като непосредствен резултат падането на петролните цени и може би да поднови растежа в САЩ. Това ще позволи също да визира други стратегически цели:
На първо място да нанесе един много мощен удар върху черната овца на Вашингтон-Организацията на страните износителки на петрол(ОПЕП) и като следствие на някои от нейните членове, в частност на Либия, Иран и Венецуела (без при това да се пощадят и приятелските страни, като Мексико, Индонезия, Нигерия или Алжир)
На второ място, контролът на иракския петрол ще облагоприятства едно дистанциониране по отношение на Саудитска Арабия, все повече и повече разглеждана като светилище на ислямския радикализъм. . В един невероятен сценарии на Уилсон за прекрояване на картата на Близкия Изток, обявено от вице – президента Ришард Чейни, Саудитска арабия би могла да бъде разрушена и трансформирана в един емират под американски протекторат, заемащ богатите на петрол провинции на Хаса, където са разположени главните петролни залежи и където населението е предимствено шиити. В една такава перспектива, конфликтът против Ирак само ще предшествува за кратко време една атака срещу Иран, страна вече определена от г.н Буш като член на “оста на злото”. Иранските петролни резерви биха могли да комплектоват баснословната плячка, която смята да заграби Вашингтон в тази първа война от новата имперска ера.
Може ли Европа да се противопостави на тази опасна(рискована) авантюра? ДА. Как. Най- напред като използува своето двойно право на вето (Франция, Англия) в рамките на съвета за сигурност на ОНЮ, а след това блокирайки военния инструмент НАТО, с който смята да си послужи Вашингтон за своята имперска експанзия и на която ползуването е подчинено на гласуването на европейските страни. В двата случая те би трябвало да се отнесат действително като партньори и не като васали.
|
