Шест картини на Златю Бояджиев във формат 50х35 см бяха намерени в сейфа на община Стрелча, съобщи на сайта си Дарик радио. Това са пейзажи, рисувани с маслени бои, като интерес представлява една от творбите, чието платно е изрисувано от двете страни и представлява две отделни композиции. Картините са създадени в периода 1952-1954 г., когато Златю Бояджиев е бил на почивка в Стрелча. Тогава художникът дарява произведенията си на града и те от години се съхранявали в сейфа на община Стрелча.

Нека припомним, че творбите са особено важни за историците на българското изкуство, тъй като творчеството на Златю Бояджиев е разделено на два периода, чиито вододел е 1952-ра - годината, в която художникът получава тежък инсулт и цялата му дясна половина е парализирана. Ако първият период е характеризиран с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит, то през втория стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност. Инсултът не отказва твореца от неговата страст и въпреки парализата Златю Бояджиев започва да рисува с лявата ръка. Намерените в Стрелча произведения са създадени именно в този преходен за класика етап. След него живописта на художника е наситена повече с експресивност и сякаш е запечатала физическите и душевните страдания, които изпитва творецът. Някои сравняват творчеството му от този период с картините на Ван Гог - сходен замах и експресия.

По разпореждане на кмета Иван Евстатиев, в присъствието на служители на администрацията, шедьоврите на Бояджиев са извадени и почистени. Заедно с тях общинарите откриват в стария шкаф, който стоял запечатан години наред в помещение до кабинета на кмета, уникални сребърни и златни предмети. "Бяхме шокирани и същевременно зарадвани. Толкова години картините на ненадминатия Златю Бояджиев са останали скрити и забравени за поколенията. В сейфа открихме и 31 сребърни апликации от колесницата, намерена в Жаба могила. Това е станало при разкопките през 1976 година, направени от Георги Китов. В Стрелча имаме общо 45 апликации, като 14 са експонирани в историческия ни музей. Открихме и две златни маслинови листа и златен маслинов плод. Предметите са останали скрити за поколения. Благодарение на разпоредената от мен служебна проверка всички тези уникални картини и предмети ще бъдат изложени в Историческия музей в Стрелча", каза кметът Иван Евстатиев.

Двете маслинови листа и маслинов плод са част от златен венец, намерен случайно през 1959 година до една могила в местността Орела заедно със сребърна каничка. Те са част от ритуални погребения на знатни тракийци. Този факт дава основание на историци и археолози да предположат, че те са дело на ювелирните майстори, изработили ритуалните предмети, открити в Жаба могила. От венеца са запазени 40 лаврови листа и няколко плода. Те се намират в Историческия музей в Пловдив. Краеведът и основател на Историческия музей в Стрелча Тодор Белчов обаче запазва двете златни маслинови листа и златния маслинов плод, преди венецът да отпътува към Града на тепетата, където е експониран.

По инициатива на кмета на община Стрелча Иван Евстатиев се изготвя проект, който ще популяризира Жаба могила. Той вече е провел разговори с генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова за включването на обекта в материалното културно наследство на ЮНЕСКО. Жаба могила е най-голямата сред 300-те могили в землището на град Стрелча и е една от най-големите на територията на България с диаметър 90 м. и височина 20 м. Тя е уникален тракийски култов комплекс-хероон с гробница-мавзолей и светилище-храм. Релефът на лъв, намерен в Жаба могила, бе експониран в Лувъра като част от изложбата "Епопея на тракийските царе".