Един високопроходим джип на американската морска пехота, покрит с мрежесто камуфлажно покривало и с двама рейнджъри вътре, белия Джей Джей Буш, съименник на президента, и черния Оу Оу Пауъл, съименник на външния министър Пауъл, загубиха ориентация и се озоваха в късния следобед на ... февруари 2003 г. сред едно плато в Южен Ирак, разсечено от тясна, но много пълноводна река, над която минаваше тесен мост. Те спряха джипа, пафнаха по една трева за отскок и междувременно влязоха чрез сателит във връзка с частта си, докладваха за затруднението и получиха подробни инструкции. Оказа се, че трябва да минат по тясното дървено мостче над рекичката и да пердашат през каменяка в северна посока. Зарадвани от щастливата развръзка и от липсата на враг наоколо, двамцата пафнаха още по една цигарка и леко замъгльосани и разпенявени, запалиха джипа и поеха към моста. Там обаче междувременно се беше струпало стадо овце. Овцете се бутаха една в друга и бяха запушили като тапа мостчето. Родените наскоро малки агънца допълнително усложняваха положението, защото неистово блееха. Овчарят иракчанин, облечен в ямурлук и с гега и с мръсен тюрбан на главата, се бе видял в чудо. Той обикаляше стадото, буташе с кривака овцете, но нищо не помагаше.

Рейнджърите изгасиха джипа, свалиха автоматите и се насочиха към човека.

Джей Джей Буш започна да рита овцете и да крещи:

- Вашта мама овча, вашта мама овча! Разкарайте се!

Оу Оу Пауъл бе изкарал кратък езиков курс на местното наречие. Той се опита да установи комуникация с овчаря, но горкият човечец си бе глътнал езика и изпеченото му като глина лице с къса бяла брада бе станало червено като жарава от страх. Най-сетне накрая все пак проумя това, което беше очевидно - че чуждите войници искат час по-скоро стадото да освободи мостчето, за да минат с джипа. И тук той съкрушено погледна към небето за помощ, а после клекна и разпери ръце. Явно нищо не можеше да се направи, докато овцете не се успокоят. Това обаче един бог знаеше кога ще стане.

Джей Джей Буш изстреля един откос в небето и след това продължи да чертае огнени дири по него. Беше бесен. Тъпият овчар и тъпите овце, тяхната мама овча! Тъкъ-тъкъ-тъкъ-тъкъ!

На сто метра вдясно имаше скално възвишение с няколко ниши. Вероятно това беше древен християнски манастир, от онези, възникнали в тези райони още в първите векове от Рождението на Христа. Наистина от едната скална ниша излезе човек, който постоя прав и после тръгна към стадото, войниците и овчаря. Вървеше към тях, без да бърза. Отблизо се видя, че е старец с дълга бяла брада до средата на гърдите и с позеленяла власеница, препасана през кръста с кожен ремък. На гърдите му висеше прост дървен кръст. Явно наистина беше монах, един от последните, които живееха в няколкото древните обители наоколо в тази част на Ирак.

Джей Джей Буш пусна един откос над главата му, а когато монахът съвсем наближи, започна да му крещи на матерния си език, че ако тъпият овчар и тъпите овце не се разкарат до пет минути, тяхната мама овча, той направо ще ги направи с автомата на кайма. Тъкъ-тъкъ-тъкъ-тъкъ!

Монахът гледаше спокойно във войниците. После на нелош английски отвърна, че до няколко минути ще преведе овцете през мостчето. По жестовете му овчарят също разбра, че този друговерец може би ще му помогне по някакъв начин, и изпъна в очакване тънката си жилеста шия.

Джей Джей Буш кимна като пич с глава и впери поглед в огромния си като буца сол водонепроницаем и взривоустойчив часовник "Касио". Петте минути явно бяха започнали да текат.

Оу Оу Пауъл на свой ред ококори в очакване големите си като твърдо сварени обелени яйца очи.

След пет минути цялото стадо беше от другата страна на мостчето. Какво наистина бе успял да направи старият монах?