Съседът пали евтина цигара и нарежда:

- Иде, пак иде! Незабавно трябва да вземем мерки.

Смигам му:

- Направо мерки и теглилки да вземем! Става ли?

Той подминава дрънканиците ми:

- Ако не вземем мерки, ще закъсаме като едното нищо!

- Какво - питам го - иде: световен грип, луда крава, накокържено пиле или краят на света?

- Не е краят на света - върти глава съседът, - по-лошо е. Задава се чисто нова предизборна кампания!

- Не думай!

- Иде! - потвърждава съседът. - И ние нищо не можем да направим!

- Ще се скрием - казвам му, - този път ще избягаме от предизборната кампания!

- И къде точно ще се скрием? Има ли такова място, което предизборната кампания ще подмине!

Замислям се.

- Май няма.

- Предизборната кампания ще влезе в домовете ни, ще се намърда в кухнята ни и ще дъвче с нас, когато тръгнем към банята, тя първа ще е под душа.- продължава съседът. - Сутрин ще се блъска с нас в транспорта, вечер ще ляга в леглото ни! Няма да ни остави нито сантиметър лично пространство

- Знам я аз - съгласявам се. - Ще седне предизборната кампания на масата ни и все едни и същи лакърдии ще разтяга, говори и повтаря.

- На тебе може да ти разказва приказки предизборната кампания, но като дойде при мен, все ми крещи, все ме заплашва и тормози.

- Не думай!

- Да, бе - вика съседът. - Идва предизборната кампания и още от вратата ме подхваща. Ти, пита ме, защо миналия път не гласува за нас, нали обеща! Нищо на никого не съм обещавал, казвам аз, ама тя не ме чува. И все ми се кара. Не съм бил прав, черноглед съм бил, все кусури съм намирал. А тя, предизборната кампания, винаги била вежлива и грижовна, всичко била изпълнила, а аз все съм крив! Направо отвратителна работа, ти казвам!

Вдигам рамене:

- С мен предизборната кампания се държи приятелски. Предлага ми да отидем заедно на екскурзия, да обиколим разни инфраструктури и бели копита и да ги обикнем. Понякога дори ми показва селфи с разни европейски ценности и приоритети, снимки с разни брюкселски програми и правила. Черпи ме с обяд, а понякога и вечеряме заедно.

- Направо - вика съседът - не искам да съм тука, а да хвана гората и да не се връщам.

Казвам му:

- Никога не съм имал проблеми с предизборната кампания. Тя се отнася внимателно към мене, аз не си давам много-много зор.

- Излиза - вика съседът, - че предизборните кампании знаят кой кой е.

- Естествено. Иначе защо ще ни посещава по домовете. Тепърва да се запознаваме, така ли! Ние сме ясни като бял ден, както и всяка кампания ни е ясна!

- Добре, де - казва съседът - щом знаят кой от нас колко струва, защо ги правят тези проклети кампании, а не обявяват направо изборния ден, отиваме под строй и всичко свършва бързо. Кому е нужна цялата тази мъка!

- Нужно е - обяснявам - за да не се гъне човек в колебания и срам, когато гласува.

- Аз - казва съседът - винаги гласувам, щото искам мир и свобода. И най-вече искам демокрация, разбираш ли ме?

- Самата предизборна кампания и тя иска свобода и демокрация, нали?

Съседът маха с ръка:

- Нищо такова не иска никоя кампания! Предизборната кампания иска да я одобряваш, да я харесваш, да й ръкопляскаш, да правиш каквото тя ти казва.

- Че прави каквото ти казва и ще ти е мирна главата.

- Не става - вика, - аз искам да има демокрация, а предизборната програма освен сладки приказки и богати обещания нищо друго не ми дава. Когато изборите си отидат, и тя си отива, но аз и всички други оставаме в този батак. Е, с това не съм никак съгласен. Да остане тука кампанията и после заедно с нас да опъва каиша до следващите избори. И за това ще гледам да съм по-далече през тази кампания.

Изчаквам го да запали нова евтина цигара и го питам:

- Какъв е смисълът да искаш да ти донесат демокрацията на прага на къщата ти, когато ти не си там?

Той не знае отговора, пристъпя от крак на крак и се мъчи. И аз не знам отговора.