Като го видях как се е притаил във входа ни и наднича към улицата като международен наблюдател, и си казах "Опа, този е за Иванов от третия етаж, дето е полицай! Сигурно е блъснал някого на улицата и сега чака да се размине!" Реших да го наобиколя, може да ме помисли за цивилен блюстител на реда и да ми бутне някой лев за Бог да прости пешеходеца.

- Господине! - казах с най-строгия си глас. - Кого дебнете!

- Тихо! - изшътка ми той. - Ще я уплашите!

"Опа, този е за Петров от партера, дето списва страниците за перверзници от общ тип във вестник "Всебългарски блясък", помислих си и му казах:

- Ало, объркал си се! Ей го там паркът, сваляй си гащите колкото искаш, никой копче няма да ти каже!

- Абе, ти защо пречиш на служебно лице при изпълнение на задълженията му? Хайде, движение!

Веднага прецених, че този е за омбудсманесата, но не можах да преценя кой за кого ще бъде наказание и реших аз да се справя с чиновническото своеволие:

- Къде дават така?! Трябва прозрачност!

Той ми кимна да погледна навън:

- Онази дупка на улицата, виждаш ли я? Леко, ще те усети!

Надникнах безкрайно внимателно и видях съответната дупка насред пътното платно.

- Видях я! И какво?

- Аз я наблюдавам!

"Опа!" помислих си, "този е за д-р Пешев Психото от петия етаж!"

- Много хубаво! - казах му ласкаво. - Ти сега гледай дупчицата, а пък аз ще викна един чичко да си поговорите сладко-сладко...

- Глупости! - сряза ме той, та чак се дръпнах. После омекна. - Защо никой досега не е успял да се оправи с дупките в България? Защото все ги подценяват! Дупки, голяма работа! Не е така! Коварна е българската дупка! Ти я запълниш тук, тя се появи там! Джингиби и Фантомас, а не дупка! Трябва да се следят непрекъснато дупките, иначе съвсем ще ни се качат на главите! Затова назначиха такива като мен...

Помислих си "Този определено е за Мичева от четвъртия етаж, дето само чудотворни фекални води и послания от други измерения са й в главата!"

- Извинявайте тогава - смених тона. - Така и така се заприказвахме, я ми разкажете като какво е да наблюдаваш дупка?

- Какво да ви кажа... Стоя притаен на гюме и наблюдавам поверената ми дупка. Смяната ми трае осем часа, после ме сменя колегата, после него го сменя друг колега, после пак аз - наблюдението е непрекъснато.

- Защо се криете? Дупка е, не е заек!

- Де да беше заек! Дупките са много плашливи и имат страхотен нюх за оцеляване. А ни е видяла с колегите, че я наблюдаваме, а е хукнала из преките и върви я гони!

Помислих си, че може би все пак няма да е лошо докторът да хвърли едно око на специалиста, с тази напрегната работа знае ли човек дали не го върти професионално изпепеляване...

Той въздъхна горчиво:

- Не ми вярваш, а? Непрекъснато срещаме неразбиране...

- Как така дупка ще хукне?! - казах му откровено.

Той заклати глава:

- Ами че те се местят, развиват се! Разширяват се и се удължават! Спокойни са, че не ги виждаме, обаче ние с колегите всичко забелязваме! Виж я тази - до оня ден беше нищо и никаква, е тонинка, а сега виж я какво дупчище е станала! И се увеличава! Аз знам защо!

Стана ми интересно:

- Защо?!

Той зашепна:

- Тихо да не чуе, че сме я разкрили! Ще оскотее и ще ни глътне! Дупките искат да ни погълнат! Затова се разширяват! Стават все по-големи, постепенно се сливат в една огромна българска дупка и накрая ще ни погълнат! Ама не на нас тия! С колегите ги наблюдаваме!

Отстъпих две-три крачки:

- Всички разчитаме на вас! Желая ви зорко наблюдение!

Тръгнах нагоре по стълбите - и за полицая, и за психиатъра, и за драскача, и за психарката - за всички нас има по нещо покрай този дупконаблюдател.