Украйна използвала мирните споразумения от Минск за укрепване въоръжените си сили, заяви през уикенда украинският президент Петро Порошенко пред военни в Харковска област, където предаде ново въоръжение и оборудване на армията, съобщиха световните медии. "Споразуменията от Минск ни дадоха преимущество, дадоха ни време за укрепване на отбранителната способност. Те помогнаха поне частично да преодолеем очевидното военнотехническо изоставане от Русия", каза Порошенко. "Времето на лекомисления пацифизъм и късогледото пренебрегване на проблемите пред отбранителната способност на страната останаха необратимо в миналото", каза украинският държавен глава. "До края на т.г. се планира да бъдат приети на въоръжение още 18 абсолютно нови образци оръжие и военна техника, да се доставят на украинските въоръжени сили над 300 единици бронетанкова техника, 400 военни автомобила, 30 000 ракети, боеприпаси и голямо количество стрелково оръжие", съобщи украинският президент. Той подчерта, че около 500 единици техника са били доставени от западните партньори на Украйна. Т.г. Киев е похарчил около 2 милиарда долара за подготовка и превъоръжаване на армията, посочи Порошенко. По думите му военният натиск над Украйна от Русия и подкрепяните от Москва бунтовници в Донбас вероятно ще продължи десетки години и бъдещите поколения ще трябва да имат военен опит. Двете враждуващи страни в региона продължават да нарушават примирието и постоянно заплашват с нова ескалация на конфликта.
Днес в Берлин ще се проведе среща между германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд и украинския Петро Порошенко. На нея се очаква да бъдат обсъдени провеждането на реформи в Украйна и борбата с корупцията в страната, а не руския президент Владимир Путин и Русия, предават агенциите. "Украйна очаква на преговорите да се отправи знак към Путин, че Франция и Германия са в една лодка с нея", коментира предстоящото събитие украински дипломат, пожелал анонимност. Според френски дипломатически кръгове Меркел и Оланд няма да се дистанцират от Путин в търсенето на решение на украинската криза.
РАЗКРИТИЯ
Киев е трябвало да избягва военната конфронтация с Москва. Такова е било посланието на Вашингтон към преходното правителство в Киев в дните, когато новата власт в Украйна е обсъждала да реагира ли със сила на руския спецназ, който без обозначителни знаци превзе институции и военни обекти в Крим м.г. Няколко европейски правителства отправили същия съвет, сочи разследване на журналисти от агенция "Блумбърг". В него се цитират американски и украински източници, които казват, че посланието към Киев от драматичните дни през март 2014 г. било "съвет, а не нареждане". Сред причините за избирането на подобна стратегия е, че Западът и Киев не са знаели какво точно цели Русия в Крим. Освен това украинската армия не е била в състояние да се противопостави на руските части със специално предназначение, действащи из полуострова. Сега Западът признава, че това е било погрешна стратегия.