Законодателен вакуум обезсмисля секторния анализ за горивата у нас. Причината е, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която трябва да направи проучването и да изготви доклад, няма достъп до данъчни тайни. За това съобщи вчера говорителят на КЗК Марио Гаврилов. Той уточни, че причината е в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където КЗК не фигурира сред институциите, които имат право да работят с такава информация. Управляващите разчитат на анализа, за да се установи дали съмнително близките цени на горивата са резултат от картел или договорки между отделните играчи на пазара у нас.

"По закон ние не влизаме в хипотезата на Данъчнопроцесуалния кодекс и нямаме достъп до тези данни. Ако това не се промени, решението ни дали има, или няма картел ще се базира само на данните, които ни дават компаниите", заяви Гаврилов пред БНТ. Това означава, че комисията не може да направи засечка дали данните за оборотите, които твърдят, че имат бензиностанциите, съвпадат с тези, които са отчели например пред данъчните.

В България се продават най-скъпият дизел и третият или четвъртият най-скъп бензин в ЕС, каза вчера бившият енергиен министър Трайчо Трайков. По думите му основната роля в този случай имат КЗК и готвеният секторен анализ. "Надявам се комисията да види очевидното - че нещо на пазара на горива в България не е както трябва, защото няма нито една пазарна причина цените да са такива, каквито са", каза той пред БНР. Трайков допусна, че цените на горивата няма да се променят, защото няма публични данни какви са разходите за производство и дистрибуция на горива у нас.

Все пак годишните финансови отчети на компаниите са достъпни и КЗК може да ги ползва. Но под секрет са различните банкови сметки, размерът на доходите, платените данъци, кредити и т.н. Затова още преди няколко години от КЗК са предложили на финансовото министерство да внесе в Министерския съвет законодателна промяна и обхватът на институциите, работещи с данъчни тайни, да бъде разширен. "Дори и да получим такива данни, в момента ние не можем да ги използваме за целите на анализа - просто нямаме право на това", заяви пред в. "Сега" вчера Марио Гаврилов. От финансовото министерство обясниха, че ще анализират предложението на КЗК и след това ще излязат със свое становище по текстовете. Оттам обаче не отговориха защо предложението отлежава в министерството няколко години.

Подобен проблем е възникнал и при последния секторен анализ на КЗК, който приключи през 2012 г., без да открие картел или договорки между петролните фирми. "Тогава имаше предложение КЗК да получи достъп до тайни, но то не беше прието", допълни Марио Гаврилов. От началото на 2012 г. до момента ДОПК е бил променян и допълван около 20 пъти, но нито една от промените не засяга работата на КЗК с топ фирмените тайни.

При това положение докладът за състоянието на пазара на горива ще бъде едностранен - само на база на данните на самите бензиностанции, без те да бъдат сверени. Гаврилов отново изтъкна, че изготвянето на такъв анализ в Германия е отнело около 3 години, но все пак поясни, че у нас КЗК не разполага с "подобен времеви комфорт".

Според него са нужни още законови промени - глобите за картел да засягат и собствениците. "Когато се бръкне в джоба на собственика, вече е различно. Защото сега, като глобим една фирма, финансовата тежест се понася от нея и това не влияе пряко върху личното благосъстояние на физическите лица, т.е. на шефовете на фирмите, които участват в картелното споразумение", допълни той.

"Искаме хората да имат нормални цени и като отиде човек да зареди гориво, да е качествен бензинът или нафтата, или бутилката с газ. И съответно толкова, колкото плати - да му налеят в резервоара", коментира вчера в Шабла темата и премиерът Бойко Борисов. Преди дни той заедно с шефа на митниците Ваньо Танов бяха единодушни, че картел на пазара на горива има. Танов дори изчисли, че крайната цена на горивата след ДДС и акциз трябва да бъде около 1.80 лв., а наличието на еднакви цени подсказвало за договорка между търговците.



ИЗКЛЮЧЕНИЯ

В ДОПК все пак са предвидени изключения, при които данъчната тайна пада. Предвиден е специален ред за разкриване на такава информация, като един от вариантите е това да стане по писмено искане на президента, и то само в случаите на опрощаване на публични вземания. Пада тайната и при писмено искане от страна на главния прокурор, шефа на НОИ или на митниците и др. Извън тези случаи данъчна информация се предоставя само с писмено съгласие на лицето, до което тя се отнася.