Късна доба е. На вратата на дома ми плахо се чука. Това е съседът, който живее от другата страна на улицата. Нормалните хора използват звънеца и по-ранни часове за посещение. Съседът винаги идва около полунощ и плахо потропва на вратата ми. Сяда на стола, пали цигара и тъжно казва:

- Не трябваше да се кандидатирам за тези избори. Голяма глупост извърших.

Вдигам ръка в опит да го успокоя:

- Още никой не знае за добро ли е или за зло. Ти винаги си искал да участваш в голямата политика и най-после се реши. Правилно е да предложиш себе си. Хората ще те изберат, ще станеш кмет или общински съветник, какво толкова се колебаеш още!

- Трудно е - признава той, - много трудно е.

- Е, хайде сега! - викам. - Една предизборна кампания, нищо работа. И на шиш да те въртят, ще я изкараш.

Той ме гледа:

- Въртят ме на шиш. Всеки ден.

- Толкова ли е страшно? - питам, колкото да минава времето.

- Ужас е, ужас и мамата си трака! Сутрин ни събират и чак вечер ни пускат. Едва издържам вече. Първо ни карат да предадем съвестта си срещу подпис.

- Ти да видиш! И какво правят с нея!

- Накисват я във всякакви разтвори, изпират я и я препират всеки ден!

- И защо е това усилие? - питам с все по-голям интерес аз.

- За да може да усвояваме богатите еврофондове. Да нямаме никакво колебание или съмнение, че така трябва.

- И после - какво? Връщат ли ви съвестта на мястото й?

- Разбира се - вика съседа, - че как може съвсем без съвест да я караш!

- Друго правят ли ви? - дивя се аз.

Той кима:

- Ма, разбира се. Слагат ни едни управляеми тампони на ушите. Пропускат само хвалби и ръкопляскания. Но спираме да чуваме, ако има жалби и оплаквания от гражданите. Казват, че е някаква нанотехнология, поръчана специално за избори като нашите.

- И?

- А, има и разни други дребни неща. Казаха ни, че ще изключат морала ни от действие, имало си начин за това. Щели да се погрижат той да остане цял и непокътнат, запазен и добре лъснат. Родни специалисти по нов морал лично щели да се погрижат за всеки кандидат в тези избори.

- И как ще живеете без морал? - питам го.

- Няма да сме без морал. Когато ни изберат, веднага ще ни върнат морала и всички щели да разчитат на него!

- Гледай ти! - дивя се аз. - Такива неща ли ви причиняват!

Той почти се усмихва.

- Това е дреболия. Ако видят, че някой от кандидатите в тези избори има талант и качества за управник, директно му правят трансплантация.

- На какво? - питам.

- Няма да кажа - вика той, - ама ти сам ще се досетиш.

- И защо?

- Такива ги готвят за още по-нагоре - я правителство, я парламент. Всички качества се оценяват от специални хора, няма шега с това.

- Брей! - викам му. - На какво сте подложени! А аз си мислех, че е важно само желанието да се кандидатираш!

Съседът клати глава:

- Твоите желания нямат никакво значение! Важно е какво желае партията и онези, дето редят списъците с кандидатите.

- А народът, той няма ли значение? - питам.

Съседът не отговаря, а аз продължавам:

- Изтървана работа! Щом вас ви подлагат на такива процедури, какво ли ни чака нас, обикновените гласоподаватели!

Онзи махва с ръка:

- Нищо особено не ви чака. Все пак вие сте ангажирани за кратко - само в часа на изборите.

Не се съгласявам:

- Това не е никак лесен избор. От гласа ни зависи бъдещето на страната.

Съседът ме гледа дълго, после казва:

- Вие, гласоподавателите, трябва да гласувате за нас, кандидатите, с чист разум - най-много да ви промият добре мозъците в оставащите дни до изборите.

Тръгвам да му кажа нещо смело и подобаващо, ама за нищо такова не се сещам.

Ти да видиш!