"В съня си ще сме заедно отново..." Това остава от мимолетната лятна любов - спомен, който да те топли през зимата. Но защо сега ме побиват тръпки, въпреки жегата и въпреки вихрещия се на плажа купон?! Може би заради законите на физиката, според които, за да има някъде топлина, от другаде тя трябва да се отнеме? Или може би защото е последният ден на сезона? А в подножието на вишката ми върху розова кърпа лежи прекрасна румънка и не знае, че в главата ми звучи Еминеску и след миг ще сляза по металните стъпала върху горещия пясък, ще си обуя джапанките и...

- Здрасти!

Пред очите ми се появиха изпечено лице с коцкарски мустачки, здрави плещи с моряшка фланелка, жилести крака в къси гащи, сякаш отмъкнати от музей.

- Бройкаш, а!

Той се настани на пейката до мен по естествения начин на стопанин.

- Румънка, а? Те са лесни, по комшийски се разбираме без думи! Ама какво знаете вие, младите!

За него наистина бях млад, тъй че не го приех като комплимент.

- Забравихте ни! Помни ли някой как укрепвахме българо-съветската дружба? - той ме мушна палаво с лакът. - Как се люби съветска девойка? Два часа да я отделиш от групата и петнайсет минути за останалото!

Понечих да припомня, че рухна империята, времето стана пари и носталгията свири на седемструнна китара, но той ме изпревари:

- Сега всеки говори английски! Навремето знаехме само "мерси", като не знаехме, че е на френски! С немкините беше лесно, кажеш й - запомни! - "Дер вир ауген шпрехен" и цяла нощ си говорите в бунгалото ти на плажа!

"Нека очите ни говорят" преведох си, докато той ми показваше бицепса си:

- Немкините налитаха и на бицепс! Като й кажа "Шопска салатка цузамен?" и стегна два пъти бицепса, тя готова за българо-немско сътрудничество по линия на СИВ! А пък полякините кълвяха на плосък корем и гроздова. Като мина веднъж-дваж по плажа само по бански - уж гледам дали някоя не се дави, и току дойде при мен руса полякиня да види какъв плосък корем имам. Пък аз мръдна с мускулите, кажа "Гроздова йест бардзо жимна" и хайде в бунгалото!

Зачудих се какво да кажа. "Така невеста млада трепва сред съня, протегне се и нежно в полусън въздиша..." подсказа ми Мицкевич, но не ми се стори много подходящо след студената гроздова. Той продължи:

- Имах едни бански, отгоре комшийчето беше избродирало "Обичам те" на пет-шест езика. Като опре работата до приказки, а очите не се разбират, попрелистя банския и кажа "Серетем!" или каквото там трябва според случая.

"Обичам душата ти, литнала..." опита да се включи в разговора Петьофи, но думите му останаха само в главата ми, защото изпеченият от слънцето ветеран стана:

- Какво знаеш ти! Това днешното какво е?!

Той ми намигна, заслиза по стълбичката на вишката и изчезна в обратния ред - от жилестите крака до тънките мустачки. Погледнах надолу - нямаше го, и на пясъка нямаше следи.

Имало ли го е, нямало ли го е? Зная само, че я имаше прекрасната румънка върху розовата хавлия. Слязох по металните стъпала от моята вишка върху горещия пясък, обух джапанките и отидох при нея.

- "В лодката да скочим двама, да шуми край нас водата" - казах в импровизиран превод на английски.

Тя се надигна, огледа се и каза:

- Къде е лодката?

Разбрах, че или не познава добре стиховете на Михай Еминеску, или аз съм ги превел зле. Нищо, ще опознаем поета, ще упражним превода - до края на последния ден на сезона има цяла вечност...

---

Край за сезона.