...Аз летя над печата - и подсвирквам си даже. И свирукайки, си мисля за онова правило, че не е важно КАКВО, а КОЙ съобщава нещо.

Вчерашните "Труд" и "Стандарт" са си направили челните материали на 1-а стр. от интервюта с мъдри хора. Принципно, прелитащият не е компетентен по такива сложни въпроси като избор на редакционна политика, но има някои наблюдения в сферата. И наблюденията му сочат, че за да направиш чело на 1-а от интервю, в него би трябвало да се съдържа нечувана новина или пък фактът, че определен човек е дал интервю - сам по себе си да е голяма новина. (Щото има и такива хора, дето знаят много, казват малко и не умират от желание да се показват.)

Та така. Вчерашният случай на "Стандарт" и "Труд" е "мъдреци спускат мъдрости". "Трябват честни хора за реформи. Само приятни неща върху лист хартия не стигат". Безспорна истина, произнесена специално за "Стандарт". Още по-истинна я прави човекът, който я произнася - шарже д'аферчето на САЩ Родерик Мур. Той е стар приятел на Балканите и крупен вносител на демокрация по нашия край. И като такъв заявява: "Корупцията подкопава демокрацията в България". За американските посланици е характерно, че обичат да съобщават всеизвестни факти с пророчески тон. Както пише в един учебник по граматика на друга голяма държава: "Дъбът е дърво. Розата е цвете. Еленът е животно. Врабецът е птица. Русия е нашата родина. Смъртта е неизбежна". (Туй го знаем от епиграфа в една книга на Набоков - и той е голова.) Когато прекрачат Рубикона на обичайните баналности, американските дипломати у нас проявяват още едно характерно качество - небрежна арогантност.

В "Труд" пък говори вицепрезидентът: "Правосъдието е дълга работа за грамотни". Понеже вицето не е дипломат, може да си позволи още по-широк и нищонеказващ спектър на комуникативните речефакти (това са думички от български учебник) - ценности, духовност, морал...

Кво да правим - прочетохме цялото интервю и си съчувстваме.