Въпреки солидния фискален резерв и по-доброто спрямо планираното изпълнение на бюджета за тази година, финансовото министерство размрази поемането на дълг на вътрешния пазар. В понеделник държавата емитира 3-годишни ценни книжа за 150 млн. лв. До края на този месец са предвидени още два търга на стойност също 150 млн. лв. - съответно за 5- и 10-годишни книжа. Така през септември ще бъде поет нов вътрешен дълг в размер на 300 млн. лв. след три нулеви месеца в емисионния календар на финансовото министерство.

Министерството на финансите не коментира защо подновява емитирането на дълг на вътрешния пазар. Така не става ясно защо държавата счита, че има нужда от допълнителна ликвидност, докато управляващите се хвалят с висок фискален резерв и бюджетни приходи. По последни данни на БНБ към 7 септември средствата на фискалния резерв в централната банка възлизаха на 9.4 млрд. лв. Резервът държи средства и извън БНБ. Към края на юли парите на държавата в БНБ и други търговски банки възлизаха на 10.7 млрд. лв. Към тях се прибавят и 469 млн. лв. бъдещи вземания от ЕС. Съгласно Закона за държавния бюджет в края на годината резервът не трябва да е под 4.5 млрд. лв.

Сметките показват, че ако няма солидни рискове, хазната е в състояние да спази този лимит, като наред с това покрие настъпващи падежи по вече взети дългове и планирания дефицит. На 5 септември хазната плати настъпил падеж по поет в края на миналата година покрай кризата с КТБ краткосрочен дълг в размер на 400 млн. евро. На 10 септември предстои нов падеж по книжа в обем от 300 млн. лв., други 400 млн. евро падежират през декември. Сметките показват, че в оставащите месеци държавата трябва да плати по изтичащи дългове около 1.86 млрд. лв. Извън това трябва да се покрие и планираният дефицит в държавния бюджет. По първоначални прогнози той бе изчислен на 2.49 млрд. лв., но се очаква реално да е по-нисък. Експерти коментираха, че правителството явно предпочита да не държи резерва на ръба, за разлика от първия кабинет на ГЕРБ.

След проведената в понеделник емисия МФ ще може да емитира до 500 млн. лв. нов вътрешен дълг до края на годината, ако се придържа към първоначално обявените намерения. Според одобрената емисионна политика за 2015 г. новопоетият вътрешен дълг ще е 950 млн. лв. Далеч по-солидно е външното финансиране - 6.9 млрд. лв. Досега на международните пазари бяха емитирани облигации на стойност 6.06 млрд. лв. Не е ясно дали и под каква форма ще бъде оползотворен наличният свободен ресурс.

Размразяването на емисионния календар идва на фона на предупреждения от страна на Министерството на финансите, че приключването на стария програмен период при еврофондовете и стремежът да се усвои максимален размер средства крият риск за изпълнението на бюджета. Няма данни на каква стойност се оценява този риск. Рискове по линия на стария период може да има и през бюджетната 2016 г., защото неприключените проекти ще трябва да се финансират от държавния бюджет.

Междувременно стана ясно, че правителството ще търси 3 млрд. лв. за завършването на ключови проекти до 2020 г. Това съобщи вчера регионалният министър Лиляна Павлова по време на дискусия за еврофондовете. Според нея за пътната инфраструктура в страната са необходими общо 6 млрд. лв., но тези инвестиции са с хоризонт след 2020 г.

Очаква се министрите да одобрят национална пътна стратегия, която е част от развитието на транспортната инфраструктура у нас. Според плановете на правителството трябва с европейски пари да се довърши магистрала "Струма", както и част от "Хемус". Друго финансиране ще се търси за отклоненията от магистралата по трасето София - Видин и София - Калотина, Велико Търново - Русе, Варна - Бургас и тунела под Шипка. Средства могат да се осигурят със заеми по програмата "Европейски транспортни коридори" на Европейската инвестиционна банка и други финансови институции.

С 370 млн. лв. стартов капитал пък ще бъдат структурирани 5 фонда за финансов инженеринг по новата програма "Региони в растеж" до 2020 г., съобщи още министър Лиляна Павлова. "С тези пари се надяваме да привлечем над 1 млрд. лв. инвестиции в градовете и туризма", каза Павлова и допълни, че в предходния период с 33 млн. евро били привлечени три пъти повече пари от банки и финансови институции. Първият фонд ще бъде отделен за София, ще има един за Северна България, един - за Южна, един гаранционен фонд, а петият ще е за развитие на туризма. В него капиталът е предвидено да е 200 млн. лв.



ИНТЕРЕС

Емисията в понеделник предизвика интерес сред инвеститорите, като подадените поръчки възлязоха на 323 млн. лв. (коефициент на покритие 2.15). Постигнатата доходност е по-изгодна спрямо предходното отваряне на емисията - 0.49% сега при 0.68% през май. Банките придобиха 75.5% от книжата, пенсионните фондове записаха 8.67%, а договорните и гаранционните фондове - 7.17%. Застрахователни дружества и други инвеститори купиха по 4 и 4.66%.