Димитър Цонев, БНТ: „Още от деня" започваме с Красимир Велчев. Той е зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ и член на изпълнителната комисия на ГЕРБ. По-нататък ще стане ясно, че сте и председател на групата за приятелство с Русия, най-голямата група.
Красимир Велчев, ГЕРБ: Точно така.
ДЦ: Сега да ви питам, тъй като изчислих - 38 години сте живял по време на социализма и 26 години по време на демокрацията. Нали не бъркам?
КВ: Досега по-голямата част от живота ми е минал в развития социализъм.
ДЦ: Да, и затова вие можете да направите най-точната преценка. Защо 26 години българите очакваха от демокрацията блаженство и охолство, но по-голямата част от тях не успяха да го постигнат и питат: И какво от това като сме демокрация?
КВ: Може би аз си го обяснявам с това, че ние когато се съберем с приятели на моята възраст, а и на вашата, предполагам, най-светлите спомени, най-хубавите ни спомени са ни от казармата.
ДЦ: Така ли?
КВ: Винаги когато се събираме и говорим с умиление за казармата - там не беше много леко, но си спомняме с умиление. Може би хората са склонни, когато мине време, лошото да отмине и се забрави и да останат хубавите спомени. И затова може би някои си спомнят с носталгия за тези неща, за този живот. Аз наистина искрено си мисля и вярвам, че тогава се работеше повече.
ДЦ: Но резултатите бяха ли повече?
КВ: Резултатите - това е другият въпрос, че резултатите сигурно не са били повече, защото инвестициите не бяха толкова големи в България. Има много други показатели. Но все пак, за много хора, когато си спомнят Желязната завеса и си спомнят, че никъде не можеше да отидеш, дори и в Москва се ходеше с приглашение.
ДЦ: И с изходна виза.
КВ: Изходна виза и приглашение имаше.
ДЦ: Нали помните? Изходна виза имаше.
КВ: Да, ако искаш да отидеш някъде, никой не те спира да отидеш, примерно в Германия, но ти не можеш да излезеш, защото нямаш изходна виза. Аз тогава наистина имах паспорт за целия свят - работех в гражданска авиация и не съм го усещал толкова, но пак не е въпросът сам да отидеш някъде. Ако искаш семейството си - няма как да отидеш. А и финансите бяха такива и парите, че не можеше никой да си позволи да отиде някъде, камо ли пък на почивка.
ДЦ: С 50 долара.
КВ: А сега виждате колко хора ходят и в Гърция на почивка, и в Испания, и в Турция. Тези неща не трябва да ги забравяме.
ДЦ: Така е, но явно българинът трудно оценява положителните качествата на демокрацията, каквато и да е тя.
КВ: Това е песимизмът в българите. Ние българите сме склонни повече да сме песимистично настроени - да търсим все лошото, негативното. То и в медиите е така. Сутрин като станете, и като прочетете вестниците на първи страници все са лошите новини. (...)
ДЦ: Добре. смятате ли обаче, че българинът в тези 26 години е доказал по-голяма предприемчивост? Въобще предприемчивите в България успяха ли да се докажат или и на тях им сложиха така една виличка и не успяха да направят това, което трябва?
КВ: Не, не бих казал, че някой е сложил виличка. Но трябва да отчетем едно, че в 90-те години наистина 1 милион българи напуснаха страната. От тези 1 милион съм сигурен, че половината от тях бяха много стойностни хора... Какво да ви кажа? Много от тях - аз се срещам с хора, не бих казал, че са щастливи там, където работят и където са.
ДЦ: Но не ми отговорихте на въпроса все пак - българинът достатъчно предприемчив ли е, че да ползва благата на демокрацията в областта на икономиката?
КВ: Аз вече не вярвам чак толкова да е трудолюбив, предприемчив също. Как да ви кажа? Да даваш оценка на тези около теб не е много редно. Но хората, които искаха, успяха. Вярно е, че голям процент от тези, които се занимаваха с бизнес, не бих казал, че по съвсем законен и честен път забогатяха.
