Имаме спорове относно разделянето на наследство, но не искаме да стигаме до разправии в съда. Разбрах, че има начин за делба на доброволни начала. Как става тя, какви са процедурите?

Х.Й., София



До делба може да се стигне по много причини, не само при наследяване. Това е така, защото самата съсобственост възниква при много обстоятелства. Това може да стане например, когато роднини или пък ортаци построят голяма къща и за всеки има съответните идеални части. Или пък ако при развод съпрузите имат придобити по време на брака и част от съпружеската имуществена общност вещи. Такава съсобственост определено възниква и при наследяване на имот едновременно от няколко души. Обичайно при съсобственост се стига до делба - било то доброволна, или пък съдебна. Това е и най-добрият вариант, при който съсобственици, притежаващи идеални части, се сдобиват с отделни, реални части, с които могат да се разпореждат свободно. Няма спор, че от тези хипотези най-добрият вариант е доброволната делба. Защото съдебната предполага много време, много разходи, много влошаващи се с всяко заседание междуличностни отношения.

Общото правило за делбата, когато произтича от наследяване, е в чл.69 от Закона за наследството. Там изрично е посочено, че всеки наследник може да поиска винаги делба. Той може да иска това дори и да има приживе противно разпореждане от наследодателя. Правилата, включително и за доброволната делба, могат да се открият в поредица нормативни актове - закона за наследството, закона за собствеността, законите за държавната и за общинската собственост, закона за задълженията и договорите, Семейния кодекс, правилника за вписванията и др.

При делбата има някои основополагащи принципа. Законът определя, че всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Основно правило е, че неравенството в дяловете се изравнява в пари. Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, трябва всеки сънаследник да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също така и това, което дължи на останалите сънаследници. Важно е да се знае и че ако нещо бъде пропуснато при делбата, то винаги може да се раздели допълнително. Но трябва отново да участват всички наследодатели в делбата. Един да го няма - и тя е нищожна.

Предмет на делбата може да е всичко - права върху движими и недвижими вещи, вземания, прехвърлими права. Може да се дели право на строеж, на пристрояване или надстрояване, при определени условия може да се дели дружествен дял в ООД и т.н.

Доброволната делба се извършва чрез договор. С договора се прекратява изцяло съсобствеността върху обща вещ или право. Договорът се използва, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове. След като отделните страни по договора се разберат кой какъв дял ще получи, какво ще има в него, може да се пристъпи и към сключването на съответното споразумение. То се изготвя, като в него се посочва точно, ясно и недвусмислено кой какво точно получава - например лицето Хикс получава в дял първия етаж от къщата, който се описва подробно като в нотариален акт, лицето Игрек - втория етаж, лицето Зет - апартамента и т.н. Най-добре е подготовката и самият договор за доброволна делба да бъдат направени след консултация с адвокат и нотариус.

Доброволна делба може да се използва, когато се дели и само една вещ - например един апартамент, една кола, а съделителите са повече. Тогава в документа се определя кой получава вещта и съответно кой получава уравнението в пари за своя дял. На практика по своята правна същност доброволната делба е договор, съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците съделители, и по своето естество този вид делба съдържа характеристиките на извънсъдебна спогодба.

За да не пораждат проблеми в бъдеще, договорите трябва задължително да бъдат сключени с нотариално заверени подписи, да бъдат изповядвани като сделка, както и да бъдат вписани. Това е задължително, ако се дели имот, но и във всички други случаи е повече от препоръчително.

Съществува и вариантът наследодател приживе да раздели имотите между своите наследници. Делбата може да бъде извършена с акт за дарение или със завещание. В нея задължително трябва да бъдат включени лицата със запазена част, за да не е недействителна. Това е един от най-добрите начини да се избегнат много спорове и скандали, които обикновено следват смъртта на наследодателите.

Ако дори един от съсобствениците не е съгласен с доброволната делба, той трябва да се обърне към съда. И тогава се тръгва към съдебна делба, която със сигурност е бавна процедура.