Въпреки че всеки ден полицията залавя десетки нелегални чужденци, само хванатите на границата отиват на съд. Заловените в София и във вътрешността на страната подлежат само на експулсиране, но повечето се сещат веднага да искат бежански статут и така остават у нас, показа проверка на "Сега". Причината за двойния стандарт според МВР е, че за хванатите във вътрешността не можело да се докаже, че са преминали тайно през браздата, въпреки че е очевидно, че са влезли от там. Разследващите се оправдават с НК, който предвижда наказание само за незаконно преминаване през границата.

Тези, които бъдат хванати по границата, биват осъждани по бързата процедура и търпят последствията от това. Последният случай е с арестувано ливанско семейство с бебе на гарата в Русе, което е искало да мине нелегално в Румъния. Мъжът е обвинен, че трафикира жена си и детето, а жената - че трафикира детето. Двамата си признали и сключили споразумения с прокуратурата. Районният съд в Русе осъди мъжа на 3 г. условно, 1000 лв. глоба и срещи с пробационен служител. Жената е с присъда от 7 месеца условно и 200 лв. глоба. Семейството ще плати и съдебни разноски. Присъдата е строга, като се има предвид, че и каналджиите се отървават с условна. Пред семейството има два варианта - или да поиска бежански или хуманитарен статут, или да се съгласи да се върне в родината си.

Най-трудно се връщат гражданите на Ирак, Афганистан и Северна Африка, защото нямат посолства, а е необходимо държавата им да организира полета. Затова нелегалните иракчани стоят в лагери в България, като повечето се съгласяват да се качат на полети за родината си на разноски на българската държава. България не може да връща влизащите мигранти на Турция, защото споразумението за реадмисия е от 60-те години на ХХ век и е неработещо, а ново не е сключено.

Хаосът с различните видове задържани чужденци е огромен, разказаха работещи в сектора. Ако например полицията ги хване във вътрешността на страната, тези, които вече са подали молба за статут, биват пращани в лагерите на Държавната агенция за бежанците. Ако нямат статут, нито са подали молба, биват пращани в разпределителния център на дирекция "Миграция", където им се вземат отпечатъци и ги интервюират, след което се настаняват в центровете на агенцията за бежанците.

Когато на границата бъде арестуван човек без документи и без статут, трябва да се задвижи тежка процедура по международна кореспонденция, за да се установи самоличността му. Когато има дело срещу такъв човек, той седи в ареста средно около 4 месеца. Най-тежка е ситуацията, когато сред заловените има малки деца. Единственият начин е майката и детето да бъдат настанени в помещения на Българския червен кръст, докато приключи разследването. Проблемът е обаче, че там няма охрана и разследващите нямат никаква гаранция, че ако днес оставят майката и детето, утре ще ги намерят.

Подобни проблеми има в почти всички погранични райони. Ако бежанският поток е засилен, местните арести се оказват тесни и не могат да поберат арестуваните. Именно заради този проблем преди месеци окръжният прокурор на Русе Георги Георгиев поиска там да бъдат обособени специални арести. Идеята беше две общински сгради, дадени за ползване на полицията, да се ремонтират. Засега обаче това не е направено. "Сега няма големи групи хора, потокът се пренасочи", обясни Георгиев. Ако обаче чужденците отново тръгнат към Румъния, в Русе няма да има къде да ги държат.

В София задържаните попадат в арестите на полицейските управления, където им се снемат отпечатъци и им се правят разпити. Те не биват съдени, затова каналджиите превозват чужденците масово към столицата. Ако подадат молба за получаване на международна закрила, биват прехвърлени в центровете на агенцията за бежанците. В случай че им бъде отказан бежански или хуманитарен статут, отново се връщат на МВР, за да бъдат експулсирани в страните, от които идват. МВР съобщи в петък, че за първи път е участвало в операция на европейската служба за граничен контрол "Фронтекс" по експулсиране на 36 пакистанци. В родината им са върнати петима пакистанци от Холандия, по 7 от Испания и Австрия, по един от Германия и Полша и 15 от България.

У нас от началото на 2014 г. са върнати 386 души, получили статут в България, сочат данните на агенцията за бежанците. Най-голяма част от изпратените обратно идват от Белгия, Австрия и Германия. Това е малко число на фона на 6963 запитвания т.г. и 7851 през 2014 г. До 23 септември т.г. 11 742 души са потърсили закрила в България. На 486 е бил отказан статут.



ПРЕСТАРАВАНЕ

Около 30 имигранти са били задържани в района на пограничните села Близнак и Евренозово от членове на бургаската неправителствена Организация за закрила на българските граждани. В цинично съобщение на сайта си участниците в нерегламентирания арест разказват, че отишли в гората, "направили тренировка" и се пръснали да търсят чужденци. Така заловили цяла група и ги предали на граничната полиция. Според българското законодателство т.нар. граждански арест е позволен само ако цивилен задържи лице, извършило престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако не е допуснато превишаване на законосъобразните мерки. Действията на въпросната организация не влизат в тези хипотези.



НАГЛАСИ

Повечето българи виждат бежанците като заплаха. Това сочат данни от социологическо проучване на Алфа рисърч. 63% от анкетираните определят бежанския натиск като опасност. 82% казват, че трябва да се усили оградата по границата, а 89% смятат, че държавата трябва да вземе много по-сериозни мерки срещу каналджиите. "Има силна подкрепа за рестриктивни мерки", обясни социологът Боряна Димитрова. Данните сочат още, че отделянето на още пари от бюджета за бежанци не среща никаква подкрепа.