На вестниците изобщо не трябва да се вярва - днешната полиция изобщо не е като вчерашната! Едно време, като ти разбият бандюгите вратата, полицаите идваха със стара пишеща машина „Хеброс", на която й падаха пружинките по време на писане и на нея начукваха протокола за статистиката и досъдебното чекмедже. Сега - носят истински лаптопи!

- Малей - рече по-високият, като огледа какво е станало у нас. - Тука яко са тарашили! Не като на долния етаж вчера. Вие пипахте ли нещо?

- Не - рекох. - Да не ми е сефте да ме разбиват!

- Браво - похвали ме по-ниският. - Така следите са останали непокътнати и горещи и ще можем да тръгнем по тях. А от друга страна - не е хубаво, че не сте проверили какво са отнесли - така огледът ще се проточи. Сериозно не погледнахте ли поне мъничко дали не са отнесли бабината жълтичка, нарочена за внучето, телевизора, лаптопа, нещо такова...

- Хладилникът, виждам, е на място - отвори лаптопът високият. - Пералнята също - то, кой идиот краде перални, това няма повдигане - тия противотежести на старите перли тежат поне сто кила!

- И телевизорът е на място - отбеляза за протокола ниският. - Щом са го оставили, сигурно сте държали неразумно голяма сума пари някъде вкъщи!

- Не съм, но благодаря за комплимента - казах. - Откакто ми изтече борсата, сумите вкъщи винаги са неразумно малки.

- Странна работа - вдигна очи от лаптопа високият. - Я огледайте внимателно, без да оставяте излишни отпечатъци - какво точно ви няма.

Нямаше нужда от подробен оглед.

- Няма ги - казах. - Ей тука би трябвало да има цял куп ценности, няма ги!

Високият доволно затрака по клавишите.

- Какви ценности? Злато, сребро, платина, полускъпоценни, малоценни, скъпоценни камъни?

- Евроатлантическите ми ценности ги няма - оплаках се. - Би трябвало да са ей тука, а не ги виждам никакви!

- И таз добра! - рече ниският. - Застраховани ли бяха? Щото това е важно за протокола.

- Не - признах. - Веднъж ме застраховаха, пък като ме обраха, разбрах, че било срещу наводнение. Пък аз живея на осмия етаж...

- Неразумно - каза високият. - Все нещо щяха да ви възстановят... Да не сте ги държали под дюшека като бабите?

- Глупости - обидих се. - Какво говорите - евроатлантическите ми ценности - под дюшека!

- Значи са били смотани в изпраните чаршафи - рече компетентно ниският. - Всички си мислят, че като си изгладят чаршафите и ги подредят в чекмеджето, никой няма да го издърпа и да го изсипе на пода.

- Не съм - казах. - Това са евроатлантически ценности, не са пачки с десетачки!

- Бихте ли ни дали кратко описание? - помоли високият. - Това много ще помогне на разследването.

- Затруднявате ме - казах. - Знам, че ги притежавам, но не съм ги виждал...

Двамата ме загледаха странно.

- В смисъл?

- Ами - всички ме убеждават, че трябва да си ценя и пазя евроатлантическите ценности - значи трябва да са някъде тук. Аз затова - като ми развъртяха бушона, взех да си ги търся, щото ей къде е заложната къща отсреща, без ток как да разбера кой брадър ще бъде елиминиран довечера!

- Кои всички? - започнаха да ме разпитват. - Имена, адреси, ако е възможно - егенета, изобщо - данни, необходими за разследването!

Не можех да им бъда много полезен. Това, вечерната гроздова, отслабва паметта, макар да засилва емоциите.

- Ами, снощи май президентът рече, че съм ги притежавал... След него - министър някакъв... После - Монката... И накрая - в новините, докато показваха как някакви прескачат тараба...

Високият затвори лаптопа.

- Вие знаете ли каква е глобата за фалшив сигнал на 112?

- Не е фалшив - аз наистина не ги намирам!

- Господине - рече поучително ниският, - вие като сам не си ги намирате вкъщи, какво очаквате - полицията ли да ви ги търси? Може пък изобщо да не сте ги притежавали?

- Като не съм - защо всички ми казват, че трябва да ги пазя и да се гордея с тях?

- Добре, че са ви спрели тока - каза високият. - Един-два месеца без новини по телевизията ще ви се отразят добре!

И си тръгнаха!

Ей, щом и полицията не можа да ми намери ценностите, работата май наистина отива на зле!