Белорускинята Светлана Алексиевич получава Нобелова награда за литература за 2014 г., съобщи вчера точно в 14.00 ч. постоянният секретар на Шведската академия Сара Даниус. Тържествената церемония по връчването ще се проведе на 10 декември в Стокхолм. Паричният еквивалент на наградата е намалял тази година и не достига милион долара, а се равнява на осем милиона шведски крони, или 953 000 USD.

Очакваше се Алексиевич да получи наградата, като фаворити на букмейкърите бяха освен нея Харуки Мураками от Япония, кениецът Нгуи Тхионго, норвежецът Юн Фосе, американецът Филип Рот и австриецът Петер Хандке. Все пак това не значи, че те са били официалните претенденти. Обсъжданията за Нобеловата награда се пазят в тайна. Списъкът на претендентите може да бъде оповестен едва 50 години след самото награждаване. Миналата година наградата взе френският белетрист Патрик Модиано.

Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Станислав, днес прекръстен на Ивано-Франковск. Расте в белоруско село, следва журналистика в Минск, после работи като репортерка и учителка. От 1976 година насам публикува наред с книгите си и есета и репортажи. Най-голяма популярност й носят книгите с документална проза "Войната не е с лице на жена", "Чернобилска молитва" и "Времето на секънд хенда".

След дълги престои по писателски резиденции в големи европейски градове от няколко години Алексиевич отново живее в Минск. Тя твърди, че връщането е изключително важно за нея, тъй като не би могла да пише, без да има интензивен контакт с хората в родината си, без да чува гласовете им. Алексиевич е отявлен критик на режима на Лукашенко и на комунистическите режими в бившия СССР като цяло. Тя е величана от редица европейски критици като "моралната памет на сриналата се съветска империя". Алексиевич прави интервюта с обикновени хора - провела е разговори с близо 700 души. Днес произведенията й се пренебрегват в родната й страна, а тя смята, че телефонът й се подслушва. Все пак има възможност свободно да пътува навсякъде по света.

Досега само двама души са отказвали Нобелова награда: Борис Пастернак през 1958 г. под натиска на съветските власти, и Жан-Пол Сартър през 1964 г. Сартър заяви по повод отказа си, че "...не искам да приемам никакви награди нито от източните, нито от западните висши културни инстанции, тъй като прекрасно разбирам за какво съществуват те... В днешната обстановка Нобеловата награда представлява награда, предназначена за писателите на Запада или за "метежниците" от Изтока. Например не беше награден Неруда, един от великите поети на Южна Америка. Никога не е била сериозно обсъждана кандидатурата на Арагон, макар че той напълно заслужава тази награда."