|
| *** |
- Жена! - крещи мъжът с понадебелял език. - Мисли къде ще спиш тази нощ!
След първоначалната изненада, мигом смотана като забравени на радиатора бикини пред гости, съпругата вирва бойно ролки:
- Аз спя тук, за теб не знам! Каква е тази скубла?!
Мъжът се стяга:
- Не така негостоприемно, не! Дамата е бежанка, налага се да я интегрирам! Ще спи при мен в спалнята!
- Друг път! - контрира съпругата.
- Друг път ще интегрирам друга бежанка! Сега тази трябва да си полегне! Знаеш ли какво е преживяла!
Съпругата критично оглежда несъпругата:
- Така като я гледам, си я водил в бирария "Пътят към "Пирогов", където и мен ме води за годишнината от сватбата ни! За твое сведение, разстройството ми мина! Ако и тази си я черпил с архивни кюфтета, мястото й не е в семейната ни спалня, а в семейната ни тоалетна!
Мъжът маха отрицателно пръст, от което залита в различни посоки:
- Не така с бежанката, жена! Трябва веднага да я положа в леглото и да легна до нея да я топля с горещото си тяло!
- Краката му са ледени! - съучастнически казва съпругата на другата, която изхихиква, след което продължава да разглежда полилея, поклайщайки се, а поразяващата енергия пак залива мъжа. - Откъде е тази бежанка, че нещо не ми прилича да е от Близкия изток, да не говорим за Средния и Далечния такъв!
Мъжът презрително пуфти:
- Изток! Това е толкова банално! Тази бежанка е от съседния блок, мъжът й е в командировка и тя бяга от самотата! Това е локална хуманитарна криза, жена, както се изрази онзи ден някакъв по телевизията за състоянието на канализацията в нашия квартал! Бедната, минала е през вода, кал и преграждащи ровове, за да стигне до мен да я обгрижа!
На това място в класическите френски водевилни комедии съпругата вика "Аха!", скача на крака и хваща за косите съперницата си или започва да налага с обувката си невярното мъжко животно. И тук е налице съответният вик, последван от унищожителна реч:
- Локви и кал можеш да газиш навсякъде в квартала, обаче изкоп има само пред входа на ресторант "Ле тиган де Пари" в бившия битов комбинат! Където откога те моля да ме заведеш!
Съпругът е жалък:
- От битовия комбинат купихме шкафчетата за кухнята, като се оженихме!
- За ресторанта говоря!
Съпругата скача на крака, а мъжът се свива като охлюв, одобрен за специалитет на заведението. Скублата отчуждено хълца.
- Моля! - крещи съпругата. - Лягайте! Интегрирайте се!
- Ти къде отиваш, душичко? - хленчи мъжът.
- Ще организирам нелегална автогонка! С млади мъже!
- Млади мъже! - опитва се да иронизира, не съвсем убеден в абсурдността на идеята, съпругът.
- Да ни форсират до припадък със семейната кола! Безмилостно! Бензинът е от мен! Парите за зеле!
Подчинявайки се на законите на жанра, тя запява "води ме в някоя квартална кръчма" и изтичва навън като градска амазонка, а паркетът скърца под разкрепостените й стъпки. Мъжът очевидно мигом изтрезнява, което е много жалко, защото във Франция са богати, пък и лекомислени, могат да си позволят това, но в България да изтрезнееш след хубава вечер, е непростима загуба на време и средства.
