|
| *** |
- Моля те, гласувай за нашия кандидат. Той на всяка цена трябва да спечели изборите и да влезе в управлението. Само така ще го превъзпитаме, ще стане нов човек и истински радетел на прогреса!
Запитах ги:
-Този ваш кандидат сега не е ли борец за демокрация и народни правдини, не е ли радетел и строител на новото?
Рекоха ми:
- А бе борец е, ама недотам. Трябва да го изберем, да поеме нови отговорности и да започне да работи за благото на човека и народа.
-Той - попитах - какво е учил, за какво е готов?
Агитаторите се спогледаха и запристъпваха от крак на крак.
- Виж, сега - рекоха, - той не е учил, образоването не му е силната страна на него.
- Значи - викам им - предлагате да отида и да гласувам за неуки хора, така ли? Че какво ще прави такъв във властта?
- Той - викат - е природно надарен. Разбира нещата правилно и под нашето ръководство прави каквото трябва.
- Добре - викам им, - къде е живял този човек досега, известен ли е, от чужбина ли идва?
Онези пак се спогледаха.
- Него - казват - в чужбина не го пускат. Има черен печат и забрана да излиза от нашата страна.
- Хубава работа - рекох - сега ще кажете, че и в затвора е бил!
- Две години - признаха агитаторите. - Ама от там излезе нов човек. И ако сега хората гласуват за него и го изберат, той...
- Чакайте! - спрях ги аз. - Чакайте! Дайте по-свестен кандидат и тогава да говорим.
- Не може - викат - него трябва да предложим, а вие да гласувате и да го изберем. За това дойдохме да се помолим - моля, гласувайте за този наш кадър!
- Абсурд - викам им - вие съвсем го ударихте през просото. На следващите избори ще започнете да предлагате куцо и сакато, така ли?
-Не - мънкат онези - не е така.
-Искате да го изберем във властта, за да се превъзпита и да стане нов човек. Че кому е нужно това?
-На нас - рекоха откровено агитаторите - точно от него имаме нужда. Изпълнява, без да пита; носи, без да се оплаква; подписва, без да гледа.
-Браво - поздравих ги аз - най-после да сте искрени. Вие сте си лика прилика.
-Виж - казват ми - обещали сме му на човек, не може да го излъжем и да турим друг вместо него в списъка.
-Глупости - рекох им - вие живеете от неизпълнени обещания. Нас, ни будалкате както си искате и окото ви не трепва. Кога ще спрете да ни мамите?
Мълчание.
-Всеки път - продължавам аз - идвате, отваряте торбата с лъжите и започвате да ни заливате мед, масло и шербет! Само и само да пуснем вашата бюлетина, да запомним вашия номер, с който се явявате на изборите! И после ни забравяте. Качвате се на каруцата на властта и препускате напред. Подминавате ни. Подритвате ни. Не ни чувате, не ни виждате. Докато не дойде пак датата на новия избор.
Те си мълчаха.
-И - викам им - имате нахалството да идвате и да молите да гласуваме за разни неуки растения, предлагате ни да изберем вятър и мъгла. Нямате ли читави кандидати в тези избори?
Агитаторите се оживиха.
-Имаме, много свестни хора имаме. Ама те не щат да участват, щото им писна да гледат и да слушат как се купуват гласове, как се фалшифицират избори. Те са много свестни хора, ама не искат после да тънат в лъжи и несгоди от морален характер.
-Лъжа е - рекох им - че някой краде от гласовете. Напротив, имате повече гласове, отколкото гласували.
Онези вдигнаха рамене.
-Не ме убедихте - казах им, - че трябва да ви подкрепя на изборите. Друго имате ли?
Агитаторите рекоха:
-Моля ви, гласувайте за нас. Нашите кандидати са златни. А имаме и други елементи в листата ни.
Избутах ги навън и затворих вратата след тях.