В епохата на 24-часовите кабелни канали за кулинария какво ново може да покаже един филм за готвене? Сините очи на Брадли Купър и драмата зад тях. "Повелителят на кухнята" (Burnt) разчита колкото на майсторските кадри на манджи, толкова и на класическата история за падение, отърсване от калта и изкупление.

Героят на Брадли е виртуоз зад печката, но с ужасен характер. Адам Джоунс злоупотребява с алкохол, наркотици и жени - наричат го "Мик Джагър на кулинарията". Бързо успява да компрометира кариерата си в Париж, стигнала до 2 звезди на "Мишлен". Ценителите на високата кухня знаят, че този справочник оценява най-добрите ресторанти в света. Да попаднеш сред избраниците на "Мишлен" е чест дори без звездичка; най-най-добрите се оценяват с 3*. Разбира се, тази тема е чужда за родната територия: тук е трудна задача да намериш ресторант без залежали полуфабрикати, нежели авторски постижения в кухнята. Но все пак киното е място, където скачат и в черни дупки.

Именно оттам идва проблемът на "Повелителят на кухнята" - уж разказва за темпераментен, нестандартен готвач, а му липсват фантазия и пикантност. Сценарият на Стивън Найт, направил отлично впечатление с "Locke" (където е и автор, и режисьор), се плъзва по линията на най-малкото съпротивление - по-близо до телевизионните шоута на Антъни Бурдейн и Гордън Рамзи, отколкото до истински драматичното или комедийното. Кино за домакини, не за любители на силни усещания - обратно на житейското мото на самия Адам, който иска ястията му да бъдат оргазми, а не просто да пълнят стомаха. Напълно в хармония с популярния термин food porn, ознавачащ привлекателно снимане и драматизация на храна и готвене.

След ролите си в "Наръчник на оптимиста", "Американска схема" и "Американски снайперист" Брадли Купър няма нужда да доказва екранния си чар и органичност - участието му е достатъчно да привлече женската публика. Поддържащият актьорски състав е забележителен - Ема Томпсън, Ума Търман, Даниел Брюл и Сиена Милър, макар че само последната има нещо като роля (любовна история с Брадли), а останалите са просто присъствие. Сред звездите на "Повелителят на кухнята" е и операторът Адриано Голдман, чиито кадри карат устата да се пълни със слюнка.

Филмът е оптимистичен, гледа се с лекота и буди симпатии към героите. Какво като е неоригинален и сладникав? Сякаш "24 Kitchen" се гледа заради задълбочените анализи.