В страната проникват мигранти - кой легално, кой нелегално, но като цяло Европа се чуди какво да ги прави, в частност - България ги мести от един еврокоридор в друг. Затова и председателят на Еврокомисията дава следния наклон ("24 часа") - "Юнкер: Спрете да си ги прехвърляте с хиляди".

Ами какво да ги правим?

Тъкмо това бистриха Понта, Борисов и Вучич в резиденция "Бояна". Резултатите от срещата са видими в неделната преса. "Борисов предупреди. Няма да сме буфер за бежанците" ("Стандарт"). "Затваряме границите за бежанци заедно с Европа" ("Труд"). Само в "24 часа" нещата изглеждат някак двусмислени. Две заглавия седят в такова противоречие, все едно Бойко Борисов е писал едното сутринта, другото - на обяд.

Да видим. На 1-а стр. - "Борисов: Няма да сме буфер, не затваряйте границите за бежанци" (това звучи като стария и мръсен виц за проникване наполовина; втората половина); на 3-а стр. - "Готови сме да затворим границите за бежанци". Последно - затваряме или не затваряме? Всъщност едното е апел към европейците - не затваряйте границите и не струпвайте всички на нашите балкански глави. А другото ще рече, че България е готова да си събере краката, за да не проникват повече.

С което правим рязък преход към другата тема - за персоналното проникване.

Ако иска обектът на проектопринкване да се предпази - "Космат чорапогащник пази от изнасилване", помага "Труд".

Ако ли пък иска обектът да се магнифицира входът му и да е неустоимо привлекателен - "Кардашиянките са на почит още от палеолита" (пак "Труд"). Прочетохме разсеяно двете страници, посветени на Ким Кардашиян и кардашиянството. Доста хаотично четиво, от което разбрахме, че кардашиянството е, от една страна - голямо дупе; от друга страна - начин да печелиш от собствената си глупост и от глупостта на хората.

А в палеолита имало култ към голямото дупе.