|
| *** |
Ей така, натресе се непоканен, тупна се на масата и рече - сега кво ще почерпиш.
Кво става тука, бе, питам, а народът ми се хили и нарежда, бате, ти си злато човек, да знаеш само как аз тебе те обичам и уважавам - много повече отколкото ти мене, ако искаш да знайш. Няма нищо по-хубаво от споделената любов - ела, бате, да те бацна.
Неприятен нещо ми стана - май беше подпийнал по пътя, а може би просто така си мирише.
Няма как - с това разполагаме... Ама не му направих забележка, защото много се обижда на материал.
Народе мой, викам колкото се може по-сърдечно, теб никой повече от мен не може да те обича! Аз без теб направо не мога! А ти можеш ли без мен?
Абе, рече народът, ако си говорим честно, сигурно може, нали сума ти време я карах без теб, но сега - май си вече незаобиколим фактор в моя живот. Сипи сега по едно, да се уважим като хората след тия решителни дни и месеци на бурна обич.
Попивателен е народът - докато се усетя, шишето замина и усетих, че очите му светнаха и почна да ме гледа влажно.
Сега, вика, когато вече сме се взели, трябва да ме цениш, обичаш и уважаваш още повече. Кво стана с кебапчетата?
Обяснявам, че кебапчетата свършиха, който ял - ял, дунанмата беше до вчера, сега се предвижда скучно и трудно всекидневие, в което заедно ще преодоляваме трудностите по съвместния ни път.
Вчера не ми говореше за трудности, сърди се народът. Вчера само ми обясняваше колко ме обичаш и аз ти повярвах... Дай десетарка да изтърча до денонощния, че съвсем ти се опразни барчето!
Мили ми народе, казвам, десетарката е в режим на стриктни икономии, няма начин да надхвърлим трипроцентната бариера на бюджетния дефицит, а народът гледа мрачно и некомпетентно коментира, че му е през крачолите дефицитът, кво го грее него дефицитът, като няма нищо за пиене, а кебапчетата са свършили и трябва да се лочи на гладно.
Ама догодина като ти връчат лентата "Отличник", ще ми се надуваш, и киприш пред цяла Европа, казвам, пък народът ми обяснява къде точно могат да си пъхнат тия ленти тези, дето ги раздават, на него сега му се е припило, за да отпразнуваме взаимната си споделена любов.
Тая няма да стане, заявих, всичките ми евроатлантически ценности се разбунтуваха като те слушам, седи мирен сега тука, аз отивам до тоалетната.
Връщам се - народът плаче. Ти вече не ме обичаш, казва. Преди ти мене на ръце ме носеше, после аз тебе на ръце те носих, по едно време не се знаеше кой кого носи и кого влачи, а сега за един денонощен ти се свиди.
Стига дрънка глупости, ядосах се, кви са тия капризи пред лицето на най-голямата световна криза, която върлува наоколо! Кви денонощни, кви пет лева, я се стегни!
Всички политически мъже сте еднакви - сополиви се народът, само за едно си мислите, а като вече не ви трябвам - на кучетата, така ли? Ако искаш да знаеш, след това жестоко любовно разочарование ще взема да си се пренеса да живея другаде.
Къде другаде, бе, питам, къде - хората си затварят границите и такива като теб знаеш ли как ни ги връщат, а народът вика - накъдето ми видят очите, натам, аз без теб все някак ще се оправя, ти му мисли!
И се изнесе, народът му с народ, като стой, та гледай!
Пострадах малко - все пак, една изгубена любов трябва да се изстрадва поне четвърт час, иначе е неприлично, пък като се пресетих, че тоя народ където и да се изнесе, на постоянен адрес ще си се води все тук и ще си е в избирателните списъци, ми мина и бръкнах в долапчето за скритата бутилка.
Крадливо племе, ей, докато се усетя - и ми я свили! Аз за тоя народ това-онова и всичко, той - да ми свие шишето! Ще трябва май да позатегна още финансовата дисциплина, та да се научи!
