Тръгвам оня ден сутринта за работа и още на първото кръстовище ме спряха - блокада. Излязох от колата да разбера за какво става дума.

- Ние сме патрулиращите полицаи, които се грижим да спите спокойно - не като канцеларските плъхове, с които е пълна системата ни и които само дремят по бюрата. Сега обаче искат да ни отнемат придобивките и да ни приравнят към някой професор от университета или неврохирург. Не можем да го допуснем, така че връщайте се в колата и чакайте.

- А не се ли страхувате, че хората ще ви помислят за меркантилни и че използвате служебното си положение, за да рекетирате държавата?

- Ами! То разните там добавки към заплатата - кучетата ги яли. Да не мислиш, че сме за някакви си двадесет заплати? Или за ранно пенсиониране? Не, това са инсинуации на медиите. Друго ни боли нас, друго... Досега ни даваха по два билета месечно къде за операта, къде за филхармонията, а вече няма да има. Как ще живеем тогава?

- И в библиотеката на управлението имаше книги на Витгенщайн, а повече нямало да купуват. Какво ще обсъждаме по време на дежурство? - проплака колегата му. - Ти подкрепяш ли протеста ни?

- Казах, че щом е за Витгенщайн, подкрепям, но според мен нека добавят и Хайдегер. Полицаят кимна, накара ме да се подпиша под някаква петиция и ме пуснаха.

- Следващото кръстовище също беше блокирано. Пак излязох от колата.

- Ние сме административния сектор - мозъчният тръст на полицията, така да се каже. Вярно, има едни, дето по цял ден се разхождат на чист въздух и само люпят семки, но нашата работа е много натоварена и дълбоко интелектуална. Кажи им бе, колега!

- Направо е ужас - въздъхна вторият - Аз се боря с киберпрестъпленията - следя кой тегли торенти и качва домашно порно. Очите ми изтекоха, ей! Седиш по цял ден пред компютъра, пиеш по десет кафета, пушиш по една кутия цигари и гледаш най-новите филми. Това живот ли е? Трябва да ни пенсионират още на четиридесет, ама на...

- А аз давам номерата в КАТ - намеси се третият. - Знаете ли какво напрежение е? Непрекъснато трябва да следиш опашката да не пада под сто коли, понеже тогава никой няма да иска да плати на посредник да му регистрира колата и отиде ни процентът. Всеки ден се чудиш какво да измислиш - номерата свършили, компютрите се повредили, не знам какво още... И всичко това - за двадесет заплати при пенсиониране. Разбирам да бяха поне сто, а то...

Понеже бързах, попитах къде да подпиша и ме пуснаха. Стигнах до следващото кръстовище, но и то беше блокирано. Отидох да разбера защо.

- Ние сме от Синдиката на престъпниците - обясни ми як мъж с тъмни очила. - И сме дошли да подкрепим родната полиция.

- Ама те, такова... Не се ли борят срещу вас?

- А, борят се, борят се... Ако гръмнем някого, идват и ни казват да не правим повече така. Но иначе са разбрани момчета - хванат те, че продаваш наркотици, обясняваш, че хората ги болели зъбите и си купували хероин да спят спокойно - няма проблем, стига да си платиш. Зажени се синът на някой цигански барон - сами идват и питат да отцепят ли квартала. А ако някой направи грешката да се оплаче от нас, информират ни да вземем мерки - и ние вземаме. Когато човекът излезе от болницата, първата му работа е да си изтегли заявлението. Такава полиция със свещ да я търсиш в Европа, пак няма да намериш. Хайде, подпиши тук, че ги подкрепяш, и бягай...

Следващото кръстовище беше блокирано от скъпи коли, а до тях хора в костюми на "Армани" ядяха дюнери. Единият свърши, хвърли мазната хартия на асфалта и ми обясни:

- Ние сме от Асоциацията на селските тарикати. Обаче да не си помислиш, че сме селяни - не, това е символично название. Иначе тя обединява представители на дребния бизнес и изобщо хората, които си мислят, че за тях законите не важат. Аз например съм лекар в малък град и сутрин ако не пия две водки, не мога да шофирам. Обаче местните полицаи ме познават - аз ги лекувам - и никой не ме спира, даже ми пазят едно инвалидно място пред поликлиниката. Колегата пък е директор на училището - същата работа. А оня с новия лексус е собственик на шивашката фирма, в която работят половината жени в градчето. Ами обича човекът да кара малко по-бързичко - със сто километра над ограничението, не повече. Е, понякога блъска тоя-оня, но те като не се пазят... А полицаите му отдават чест и пишат в протокола как трабантът го изпреварил, как го засякъл - те там си знаят. Та сме дошли да ги подкрепим, понеже ако нещо се смени, останахме без книжки. За такава полиция каквото и да направиш, все е малко. Я подпиши тук...

До работното ми място нямаше повече кръстовища и стигнах навреме. Там включих компютъра и прочетох, че населението като цяло не подкрепяло полицейския протест. Обаче, честно казано, до нас има една еднопосочна уличка, по която почти никой не минава, а много съкращава пътя. Вярно, карам срещу движението, но...

Затова не разбирам какво толкова не й харесват на полицията.