Европейската комисия предупреди България спешно да създаде звено за бързо реагиране при кибератаки. В противен случай е заплашена от наказателна процедура. Какво трябва да представлява това звено е описано в евродиректива от 2013 г. за борба с киберпрестъпленията. Крайният срок за транспониране на директивата е бил 4 септември. С процедура са заплашени и Белгия, Гърция, Ирландия и Словения.

Звеното, което трябва да създадем, ще бъде в постоянен контакт с аналогичните звена към информационните мрежи на Г-8 и Съвета на Европа, които работят 24 часа. Целта е при мащабна кибератака специалистите да могат да си помагат бързо и ефективно.

Според директивата най-сериозна опасност за информационните системи е т.нар. ботнет. Това е мрежа от софтуерни приложения или компютри, които работят в автономен режим и имат за цел кражба на лични данни. Целта на всеки ботнет е придобиването на печалба от киберпрестъпници или организирани престъпни групи. Целта на злонамерения код е да препраща спам съобщения, да събира адреси от контактсписъците в заразените компютри, да краде всякаква лична информация или да участва в DoS атаки срещу отдалечен хост. Това се случи на последните избори в редица правителствени сайтове.

Ботнет системите обикновено носят имената на вируса, който разпространяват. Такъв е троянският кон Zeus, причинил загуби за милиарди евро, източени от банкови сметки. Компютрите в един ботнет могат да достигат до десетки милиони, а поради непрекъснатото сменяне на адресите на заразените машини откриването и спирането им е много трудно.



НАКАЗАНИЯ

ЕК предлага и засилване на наказанията. В Наказателния кодекс сега има цяла глава за киберпрестъпления, но текстовете в нея са от 2002 г. и трябва да бъдат съобразени с новата директива. Това вероятно ще стане през следващата година, когато е предвидено да се предприемат мерки за засилване на киберсигурността от министерството на транспорта и ДАНС.