Банковите сметки на българските граждани ще бъдат вкарани в електронен регистър в БНБ от 2017 г. и службите за сигурност и данъчните ще имат достъп до данните. Вчера Народното събрание прие промени в два закона, които на практика силно отслабват режима на банковата тайна. Става дума за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за кредитните институции. Е-регистърът трябва да заработи от 2017 г.

Страната ни улеснява достъпа до банкова тайна и за авоарите в наши банки на граждани и фирми от ЕС и САЩ. България автоматично ще обменя информация за притежателите на банкови сметки със страните от ЕС и със САЩ. Целта е да се ограничи укриването на данъци. С промените у нас се пренася евродирективата за обмен на данни в областта на данъчното облагане.

Бъдещият мегарегистър на банковите сметки ще се поддържа от БНБ. Базата данни ще съдържа номерата на банковите сметки, имената на титулярите и упълномощените лица. Ще се събират и данни за наемателите на сейфове в банките. Не се предвижда обаче да се разкриват данни за сумите в сметките. Достъп до новата система ще имат съдебната власт, прокуратурата, МВР, ДАНС, НАП и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. В момента за достъп до банкова тайна трябва да се праща искане до всяка банка в България. Банките ще бъдат длъжни да подават ежемесечно информация за сметките.

Идеята за частична отмяна на банковата тайна и създаване на единен регистър бе анонсирана от финансовия министър Владислав Горанов още през февруари. Тогава покрай скандала "СуисЛийкс" стана ясно, че 74 лица, свързани с България, държат 380 млн. долара в швейцарската HSBC Private Bank.

От 2017 г. и НАП ще има ангажимент да изпраща в останалите страни от ЕС данни за парите на техни граждани и фирми у нас. Става дума за банкови сметки, депозити, постъпления от продажба или купуване на финансови активи и др., за които ще бъдат информирани данъчните служби в съответните членки на ЕС. НАП ще трябва всяка година до края на септември да изпраща данните за чужденците за предходната година. В същото време данъчните власти на другите страни от ЕС ще дават данни за сметки на българи на тяхна територия.

Банките и останалите финансови институции като пенсионни фондове ще предоставят данните на НАП веднъж годишно. До 30 юни всяка година те ще разпращат информацията за наличностите по сметките за предходната година. Ако някоя финансова институция пропусне да даде данни, се глобява с до 250 лв. за всяка финансова сметка. При повторно нарушение наказанието е санкция в размер до 500 лв.

Същите данни ще бъдат изпращани и към САЩ. През 2014 г. България подписа споразумението FATCA за разкриване на финансова информация. С него обаче сме се задължили да изпращаме автоматично информация само от наша страна, обясни пред "Сега" председателят на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия Мадлен Леви. Това значи, че България ще трябва да предоставя данни на авоарите на американци у нас, но САЩ няма да имат ангажименти да ни подават информация за българи там. "Това е скандално споразумение. България е единствената страна в ЕС, която е подписала едностранен договор", коментира пред "Сега" вчера депутатът от БСП Румен Гечев. Той обясни, че така български граждани могат да укриват парите си в САЩ. "Те нямат правно основание да ни дадат такава информация", заяви Гечев.