Режисьор: Пламен Марков

Участват: Лилия Маравиля, Ивайло Герасков и други



Закупувайки си билет за театър, зрителят се сдобива с правомощията на евентуален съдебен заседател, в качеството на какъвто му предстои да се произнесе по сложен казус. Подобна възможност му се предоставя от екипа на премиерния спектакъл на театър "София" - "Нощта на 16 януари", начело с режисьора Пламен Марков. Избраните на случаен принцип дванадесет заседатели се разполагат в две редици, буквално вклиняващи се в сцената. Пред всекиго от тях има червена и зелена лампа. Когато светне първата, това е знак, че той не вярва на показанията на съответния свидетел; с втората удостоверява, че приема думите му за правдоподобни. Публиката посреща на крака съдията (Николай Антонов), уверяващ присъстващите, че провежданият експеримент е под контрола на Министерството на правосъдието. В действителност зрителите са участници в една театрална игра, чиято цел е да провери доколко сме податливи на социалните теории на Айн Ранд - авторката на пиесата, която не е поставяна досега у нас и която предшества зрялото й творчество. Идеолог на обективизма, наричан от нея либертарианство, тя се нарежда сред най-влиятелните писатели и философи на XX век.

Осъществена като "драма, развиваща се в съдебната зала" (court room drama), в първата си част постановката представлява разследване на криминално деяние. Героинята на Дария Симеонова е обвинена в предумишленото убийство на мастит финансист, чиято любовница е била години наред. Публиката изслушва показанията на патоанатома (Михаил Милчев), на експерта графолог (Мила Банчева), на полицейския инспектор (Николай Върбанов), както и основанията на защитата (Силвия Петкова) и обвинението (Лилия Маравиля). След серия кръстосани разпити наяве излизат мистификациите и инсценировките, дело и на двете страни в процеса. Ситуацията дотолкова се променя, че във втората половина на спектакъла зрителят се чувства вече ангажиран с чисто моралната страна на казуса. Изправяйки се срещу обвиняемата, гражданите всъщност изпращат на подсъдимата скамейка самите себе си. Разследването прераства в дебат за правата на бедните и богатите, на умерените и високомерните, на лентяите и трудолюбивите. Защото според убеждението на Айн Ранд, ако хората бъдат оставени да работят свободно, бедни ще се окажат само мързеливците. Когато най-после е дадена думата на обвиняемата, тя апелира в защита на крупните предприемачи, които в очите на самата писателка не са злодеи и грабители, а добротворци.

Още по-любопитен е спектакълът заради обстоятелството, че всеки път актьорите разиграват различен финал в зависимост от това каква присъда ще издадат самите зрители в ролята на 12-те заседатели.

Онези, които са гледали "Ножица трепач", едно от хитовите заглавия на Военния театър, вероятно си мислят, че са наясно за какво става дума. По-скоро грешат. Очаква ги мъдро зрелище, дълго време след което ще има върху какво да разсъждават.