В тоя луд свят на дебели бели хора само здравното ни министерство се бори за подобряване на психическия и обемния статус на българина. "Глупави бели хора" е книга на дебелия бял Майкъл Мур, който презира консуматорското общество и притежава имоти за милиони долари. Затова и някой написа книга отговор - "Майкъл Мур е голям дебел, глупав бял мъж". (За глупав не е сигурно, човекът добре заработи, пък и манипулацията не е за прости хора.)

И в този смисъл българското министерство на здравето ратува за по-малко майкъл-муровци в нашето общество: "Здравното министерство ни задължава един път в година / Всеки на проверка дали е луд или дебел" ("Труд"). Всъщност Майкъл Мур е неподходящ антигерой за реформаторска институция като МЗ - по-удачно е да кажем, че ведомството е против иля-муромците. Иля Муромец е корпулентен, простодушен и безразсъдно смел слуга на руско-съветския империализъм.

Кой е дебел се установява лесно. Обаче в психиатрията всичко е приблизително и субективно, защото е много трудно да се очертаят границите на нормалността.

Примерно - "Ненчев пак допуска участие в операция в Сирия" ("Труд"). При положение, че шефът му каза - никакви такива! Това сега лудост ли е или отстояване на принципи?

Бихме искали да узнаем становището на здравното министерство и по този въпрос - "101 г. след смъртта му ръцете на митрополит Кирил са нетленни" ("24 часа"). През 2013 трупът на митрополита бил ексхумиран, а част от ръцете му - изложени за поклонение; има снимка на някакви черни пръсти, в които не се загледахме много по липса на некрофилски наклонности. Тоест отрязали са му ръцете от китките - като на Че Гевара. Само че ръцете от трупа на революционера са ги отрязали врагове - по техни си съображения. А мероприятието с трупа на митрополита е инициатива изцяло дружелюбна, да не кажем раболепна.

И не можем да определим - лудост ли е това или дебелоочие?