Потропах на вратата на новоизбраният кмет, влязох настаних се удобното и му рекох:

- Ти си сега! Давай!

Кметът бая се опули!

- Какво да давам, бе!

- Всичко - рекох и запалих цигара. - Преди изборите ти обеща, че ако пак станеш кмет, ще работиш за благото на всички. Ще туриш край на сделките под масата, ще контролираш съветниците какви ги вършат и - най-важното - няма да оставиш обикновения човек ей така. Ще внимаваш, ще работиш и ще се грижиш за всичко.

Кметът запали пура и благо ме запита:

- Кой ти ги наговори тия глупости!

- Това - рекох му - не са глупости. Това е твоята предизборна програма. С нея обикаляхте от врата на врата. Обещавахте на всеки срещнат, че през новият мандат няма да допуснете старите грешки. Казахте, че ще дадете път на учените и кадърните. Децата ни ще имат развлечение, а старите хора покрив и супа в хладното време.

- Брей! - впечатли се кмета. - Много старателно си слушал предизборната кампания.

- Разбира се - рекох, - човек трябва да внимава за кого дава гласа си, за да не страда после всеки ден, а нощем да хлипа, че му е студено под завивките. Знам всяка дума от тази предизборна кампания, всяко обещание, всеки намек. Изборите минаха, теб те избраха - честито!, сега давай напред, твой ред е.

Кметът тежко ме изгледа и рече:

- Ти кой си, че идваш тука и ми казваш какво и как да правя! Кой ти дава това право?

Не трепнах:

- Идвам така смело, защото аз съм гласувал за теб, аз съм те избрал. И имам право да те контролирам и да знам какви ги вършиш!

Кметът ме изгледа и рече:

- Значи ти си бил, така ли! Ти си този, който е гласувал за мен, извън списъците.

- Какви списъци? - попитах аз.

- Списъците - обясни кметът - на всички онези хора, които гласуват за мен.

- Ама ти ги знаеш, така ли?

- Майтапиш ли се? Разбира се, че знам кой е гласувал, кой е пуснал бюлетината и как съм избран. Радвам се, че дойде, защото дълго време се чудехме кой още е пуснал гласа си за мен.

- Значи - викам му - всичко е наред, сега ще действаш според програмата.

Кметът разпали отново пурата си.

- Виж сега - рече той, - не е точно така. Ще действам и ще работя по реда на гласоподаването. Първо ще се погрижа за най-голямата група, която пусна гласа си за мен. Най-напред ще направя това, което те искат.

Попитах го:

- Кои са те?

- Това е купеният вот. Това са стотици гласове.

- И какво искат те?

Кметът вдигна рамене:

- Те нищо не искат.

- И как ще работиш за тях, като те не искат нищо!

- Ей това е номерът - рече кметът, - трябва да работя и да правя нищо!

Тази логика ме замая.

- Коя е следващата група гласоподаватели, пред която се отчиташ?

- Ромският вот. Те също пуснаха гласа си за мен и ще трябва усилено да се трудя за тях.

- И какво трябва да направиш за братята-роми?

- Нищо! Те не искат големи промени, те живеят ден за ден.

- Има ли още хора, които са гласували за тебе?

Той кимна:

- Корпоративният вот!

- Искат ли нещо от тебе?

- Не, те дори ще се обидят ако взема да променям нещата!

Обмислих чутото и му рекох:

- Значи твоята е лесна! Ще трябва да седиш на стола си и да внимаваш нищо да не правиш, така ли?

Кметът кимна:

- Най-после вдяна!

- Е - рекох - така идва ред на моето искане. Да изпълниш предизборните си обещания и следващият път аз пак ще гласувам за тебе!

Кметът поклати глава:

- Тази няма да стане! За един човек и пръста си няма да мръдна.

- Това - признах аз - е голям удар!

Кметът поклати глава:

- Най-голяма е болката, когато те ударят с изборната бюлетина! Аз ли не го знам!

Повярвах му - нямаше начин да ме лъже за такива неща.